— Уили е твърде горд, за да проси, твърде известен, за да взема назаем, и твърде страхлив, за да краде — каза Гретхен.
— Внимавай, не говори така за моя приятел — иронизира Джони, преструвайки се на ужасен от думите на Гретхен.
— Едно време беше и мой приятел — отговори Гретхен.
— Искаш ли още малко шампанско? — каза Джони и доля чашата й.
Рудолф взе един лист хартия от бюрото на сестра си и зачете:
— „Епоха на нищожества“. Какво е това заглавие?
— Беше замислено за една статия за новите телевизионни програми през този сезон — обясни Гретхен, — но се отклоних от темата. Взех да пиша за миналогодишни пиеси, за тазгодишни пиеси, за няколко романа, за правителството на Айзенхауер, за архитектурата, за обществения морал, за образованието… Ужасена съм как учат децата в училището на Били и сигурно това ме амбицира.
Рудолф прочете първия параграф и каза:
— Много си рязка.
— Плащат ми, за да ругая — отговори Гретхен. — Това ми е задължението.
— Смяташ ли, че всичко е толкова черно, колкото го представяш?
— Да — отговори тя и протегна чашата си към Джони.
Телефонът иззвъня.
— Това сигурно е Уили, който иска да ми съобщи, че не може да се върне за вечеря — каза Гретхен, стана и отиде да се обади. — Ало — каза тя с предварително огорчен тон. После млъкна озадачена. — Един момент, моля. — Тя подаде слушалката на Рудолф и добави: — За тебе е.
— За мен? — учуди се Рудолф. — Никой не знае, че съм тук.
— Казаха, че търсят мистър Джордах.
— Да? — обади се Рудолф.
— Джордах? — каза един дрезгав и потаен глас.
— Да.
— Ал се обажда. Заложил съм петстотин долара тази вечер за теб. Хубав залог. Седем срещу пет.
— Един момент — каза Рудолф, но телефонът замлъкна. Той изгледа учудено слушалката в ръката си. — Много странно нещо. Обади се някой си Ал. Каза, че бил заложил тази вечер за мен петстотин долара, залогът е седем срещу пет, Гретхен, да не би тайно да залагаш на конни състезания?
— Не познавам никакъв Ал — каза тя, — не разполагам с петстотин долара и освен това той търсеше мистър Джордах, а не мис Джордах. — Тя се подписваше с моминското си име и телефонният номер се водеше на името Джордах.
— Точно това е най-невероятното — отговори Рудолф, — Казал ли съм на някого, че ще бъда тук? — попита той Джони.
— Доколкото ми е известно — не — отвърна Джони.
— Сигурно е сбъркал номера — предположи Гретхен.
— Едва ли — каза Рудолф. — Колко души в Ню Йорк се казват Джордах? Чувала ли си друг път това име?
Гретхен поклати глава.
— Къде е телефонният указател на Манхатън?
Гретхен му го посочи с ръка, Рудолф взе указателя и го отвори на буквата „Д“.
— „Т. Джордах — прочете той. — Деветдесет и трета улица.“ — Затвори бавно указателя и го остави на мястото. — Т. Джордах — каза той на Гретхен, — Смяташ ли, че е възможно?
— Дано да не e — отговори тя.
— За какво става дума? — попита Джони.
— Имаме брат, който се казва Томас — обясни Рудолф.
— Бебето на семейството — каза Гретхен. — Изключително бебе.
— От десет години нито сме го виждали, нито сме го чували — добави Рудолф.
— Семейство Джордах е необикновено задружно — каза Гретхен. След изморителния ден шампанското бързо й подействува и тя се изтегна на канапето. Спомни си, че не беше обядвала.
— Какво работи брат ви? — попита Джони.
— Нямам никаква представа — каза Рудолф.
— Ако се занимава със същото, с което се занимаваше като малък — добави Гретхен, — сега сигурно се крие от полицията.
— Аз ще разбера. — Рудолф отвори отново указателя и набра номера на Т. Джордах на Деветдесет и трета улица. Обади се жена. Ако се съдеше по гласа — млада.
— Добър вечер, госпожо — каза Рудолф със сдържан, официален тон. — Може ли да говоря с мистър Томас Джордах, моля?
— Не, не може — отвърна жената. Тя говореше високо и пискливо. — Кой го търси? — попита тя подозрително.
— Един негов приятел — отговори Рудолф. — В къщи ли е мистър Джордах?
— Спи — каза сърдито жената. — Довечера има мач. Няма време с никого да говори — и затвори телефона.
Рудолф държеше слушалката по-далече от ухото си и тъй като жената говореше високо, Гретхен и Джони чуха целия разговор.
— Ще се бие довечера, както се биеше едно време — каза Гретхен. — Може и да е нашият Томи.
Рудолф взе от стола до бюрото „Ню Йорк Таймс“ и го отвори на спортната страница.