Значи, при това положение би трябвало да се чувствува добре сега, докато пътува във влака, а затворът остава зад гърба му, пълен със затворници — много от тях сигурно са по-умни от него и вероятно невинни за много от нещата, в които ги обвиняват. Но той не се чувствуваше добре. Тереза му вдигна скандал, че не й е казал за обзалагането и за префърцунените му, както тя се изрази, роднини. Сърдеше се, че никога не е споменавал за тях, сякаш беше укрил кой знае какво съкровище.
„Тази твоя сестра ме гледаше така, сякаш съм най-долно нищожество — беше казала Тереза. — А превзетият ти брат отвори прозореца, сякаш му миришех на конюшня, и се отдръпна в ъгъла, като че ли, ако се докосне до мен, ще го хване трипер. И след като не са виждали брат си десет години, не благоволиха да дойдат и да изпият едно кафе с него, боже мой. А ти, големият боксьор, не можа една дума да им кажеш, ами с всичко се съгласи.“
Беше изприказвала всичко това в леглото след ресторанта, където яде в мрачно мълчание. Том искаше да спи с нея, както правеше винаги след мач, защото преди това не я докосваше по цели седмици и възбудата му толкова нарастваше, че просто не можеше да се сдържа, но тя остана студена като камък и не му позволи да се доближи до нея. По дяволите, мислеше си Том, не съм се оженил за нея заради приказките й. А освен това, дори когато беше в най-добро настроение, Тереза не представляваше нищо особено в леглото. Ако и разрошиш косата, когато вече съвсем си се разгорещил, тя вдига олелия до бога и винаги намира извинение да го отложи за другия ден, за другата седмица или за другата година. Все разправяше, че произлиза от религиозно семейство — сякаш архангел Михаил бдеше със сабята си над всички проститутки католички. Можеше да се обзаложи с всичките си пари от следващия мач, че сестра му Гретхен с правата си коса, с лицето си без всякакъв грим, с черната си рокля и с целия си вид на недостижима дама ще достави на един мъж много повече удоволствие за нула време, отколкото Тереза за половин час.
Затова спа лошо и думите на жена му кънтяха в ушите му цяла нощ. За съжаление обаче тя беше права. Уж вече е възрастен мъж, а щом брат му и сестра му се появиха, той веднага се, почувствува както в детството, си — лигав, глупав, негоден за нищо, подозрителен.
И какво от това, че печели мачове, че снимката му се появява във вестниците, че в урината му има кръв, че хората му ръкопляскат и го тупат по гърба, че го канят в Лондон — двама мърльовци, за които си мислил, че никога повече няма да видиш, се появяват, казват ти „здравей“ и ти изведнъж преставаш да съществуваш. Но неговият проклет брат, любимецът на мама и на татко, който свири на лъскав тромпет и отваря прозорците на таксито, ще получи неподозиран урок днес от нищожния си брат-боксьор.
За миг в главата му мина безумната мисъл да продължи с влака до Олбъни и оттам да отиде до Елизиум, Охайо, при единствения човек в целия свят, който го бе докосвал някога с любов и го бе накарал да се почувствува като истински мъж, когато беше още шестнайсетгодишно момче. Клотилд, робиня в леглото на чичо му. Свети Себастиан във ваната.
Но когато влакът спря в Порт Филип, той слезе и отиде в банката, както беше намислил да направи.
2
Тя се мъчеше да не издава нетърпението си, докато Били ровеше в чинията си. Поддавайки се на някакво суеверие (децата имат особена дарба да предусещат нещата), тя все не се беше облякла за предстоящия следобед, а седеше до него с всекидневните си дрехи — с панталона и пуловера. Хапваше по малко, без апетит, и си налагаше да не се кара на детето, когато то избутваше парченце месо и салата около чинията си.
— Защо трябва да ходя в Националния исторически музей? — запита. Били.
— Това е екскурзия — отговори тя, — прекрасна екскурзия.
— Не ми е притрябвало. За какво ми е да ходя?
— Целият клас отива.
— Те са глупаци. С изключение на Конрад Франклин всички са глупаци.
Били държеше в устата си едно и също парче месо цели петнадесет минути. От време на време го преместваше демонстративно от едната страна на другата. Гретхен вече започна да се чуди дали не трябва да го плесне. Часовникът в кухнята изведнъж сякаш затиктака по-високо и тя се опита да не го поглежда, но не издържа. Един без двадесет. Трябваше да бъде в града в два без петнадесет. А преди това трябваше да заведе Били на училище, да се върне бързо, да се изкъпе и да се облече много внимателно и да пристигне съвсем спокойно, а не задъхана като след маратон.