— Каквото и да приказваш, както и да си мислиш, че съм се държал през всички тези години, сега искам да ти помогна — каза Рудолф.
— Нямам нужда от никаква помощ — отговори Томас и почти изпразни чашата си.
— Имаш нужда. Виж какво, Том — продължи Рудолф, — не съм специалист, но съм видял достатъчно боксови мачове и мога да преценя какво бъдеще очаква всеки боксьор. Ти рано или късно ще пострадаш. И то лошо. Ти си любител. Едно е да си шампион на квартала, друго е да се състезаваш с професионално обучени, талантливи и амбициозни мъже, с които ще ти бъде все по-трудно да се справяш, макар че сега си все още в разцвета на силите — един ден ще те накълцат на парчета. Освен травми като сътресение на мозъка, външни рани, увреждане на бъбреци…
— Аз имам намален слух с едното ухо — призна най-неочаквано Том. Разговорът на професионална тема го накара да се отпусне. — Повече от една година не чувам добре. Но какво от това, нали не съм музикант.
— Освен травмите, Том — продължаваше Рудолф, — ще дойде ден, когато ще се окаже, че си загубил много повече, отколкото си спечелил, и изведнъж ще се почувствуваш толкова изтощен, че някое момче ще го използува и ще ти види сметката. Знаеш много добре как стават тези неща. И това ще бъде краят. Повече няма да можеш да се боксираш. Колко пари ще имаш тогава? Как ще си изкарваш хляба, като ще трябва да започваш всичко отначало на тридесет или дори на тридесет и пет години?
— Ти още малко и жив ще ме погребеш, негодник такъв — каза Томас.
— Аз просто разсъждавам трезво. — Рудолф стана и напълни отново чашата на Томас, за да го задържи в стаята.
— Същият си си останал. Винаги си готов да дадеш полезен, практичен съвет на малкото си братче — каза подигравателно Томас, но пое чашата.
— Аз сега оглавявам една голяма организация — продължи Рудолф, — Ще трябва да назначавам много хора на работа. Мога да ти намеря постоянно място…
— И какво ще правя? Ще карам камион за петдесет долара седмично?
— Нещо много по-хубаво — отговори Рудолф. — Ти не си глупав. Можеш да завеждаш някой клон или отдел — продължи Рудолф, чудейки се дали сам си вярва на думите. — За такава длъжност се изисква само малко ум в главата и желание да се научиш на някои неща.
— Аз нямам ум в главата и нямам желание да научавам каквото и да е. Нали знаеш? — каза Томас и стана. — Трябва вече да вървя. Имам семейство, което ме чака.
Рудолф сви рамене, погледна потрепващите от ветреца банкноти върху леглото и също стана.
— Както искаш — каза той. — Може би след време ще си промениш решението.
— Няма да го променя. — Томас тръгна към вратата.
— Аз ще ти дойда на гости да видя детето — каза Рудолф. — Може още тази вечер. Ще ви заведа с жена ти на ресторант. Какво ще кажеш?
— Ще кажа да си гледаш работата. — Том отвори вратата и се спря. — Ела някой път да ме видиш на ринга. Доведи и Гретхен. От почитатели не се смущавам. Но не си прави труд да идваш в съблекалнята.
— Помисли пак върху моето предложение. Знаеш къде можеш да ме намериш — каза Рудолф уморено. Не беше свикнал да губи и този неуспешен разговор го изтощи. — Впрочем ела в Уитби да видиш мама. Тя пита за теб.
— Какво пита — още ли не са ме обесили? — засмя се Том кисело.
— Казва, че иска да те види поне веднъж, преди да умре.
— Маестро, цигулките, моля — каза подигравателно Томас.
Рудолф написа адреса в Уитби и телефонния номер и каза:
— Ето къде живеем — в случай че решиш да дойдеш.
Томас се поколеба, после взе листчето и го напъха небрежно в джоба си.
— Ще се видим след десет години, братко… може би… — каза той, излезе и затвори вратата зад себе си. Сега стаята сякаш стана по-голяма.
Рудолф се загледа във вратата. Колко дълго може да продължи омразата? В едно семейство сигурно цял живот. Трагедията в дома на Джордах, на чието място сега се издига супермаркет. Той събра банкнотите от леглото, сложи ги внимателно в един плик и го запечата. Беше вече късно да ги внесе в банката. Тази нощ ще ги остави на съхранение в хотела.
Едно обаче е сигурно. Няма да ги похарчи за себе си. Утре ще ги вложи в акции на сдруженото търговско предприятие „Д. К.“ на името на брат си. Сигурно един ден Томас ще има нужда от тях. А тогава те ще бъдат много повече от пет хиляди долара. Парите не опрощават греховете, но поне успокояват старите душевни рани.
Той беше смъртно уморен, но за спане и дума не можеше да става. Извади отново чертежите на архитектите — грандиозни замисли, нереални мечти, дългогодишни надежди, несръчно осъществени. Загледа се в очертаните с молив линии, които след шест месеца щяха да се превърнат в неонова реклама с името „Колдъруд“, светещо в нощта. Лицето му се изкриви в недоволна гримаса.