Ще вземе колата от Щулци и ще я заведе на черква, точно това ще направи. Нека проклетите му роднини разберат колко несправедливи са били към него.
2
Мистър Маккена излезе от хотелската стая; благ, кротък човек, с вид на общински чиновник, а в същност беше бивш полицай, вече пенсионер, който се занимаваше с разследването на частни случаи. Беше извадил информацията от една малка, черна чанта за книжа и сега изписаните листове лежаха върху бюрото на Рудолф. „Сигурен съм, че тук се съдържат всички сведения за въпросното лице — беше казал любезно пълничкият мистър Маккена, потривайки плешивата си глава, след като остави на бюрото запазената си тъмна филцова шапка. — Всъщност проучването се оказа сравнително просто и необикновено кратко за толкова изчерпателни резултати. — В гласа на мистър Маккена прозвучаха нотки на съжаление от непохватността и наивността на Уили, с които той се беше справил така бързо и без да влага особено професионално умение. — Смятам, че всеки опитен адвокат ще даде развод на съпругата без особени затруднения, като се има пред вид как се наказва съпружеската измама според законите на щата Ню Йорк. Съвсем ясно е, че тя е потърпевшата страна, наистина съвсем ясно.“
Рудолф погледна с отвращение грижливо изписаните на машина страници. Да се подслушват телефонни разговори, е, изглежда, толкова лесно, колкото и да си купиш хляб. Срещу пет долара прислужниците в хотела ще ти позволят да инсталираш микрофон в която стая си поискаш. Секретарките са готови срещу един обяд в ресторант да измъкнат от кошчето за боклук накъсаните любовни писма и да ги залепят внимателно парченце по парченце. Бивши любовници, които сега се чувствуват пренебрегнати, са съгласни да съобщят всякакви тайни за бившите си приятели. Архивите на полицията са на разположение на интересуващите се, а тайните показания на свидетелите също са достъпни — и всичко звучи напълно достоверно. Независимо от това какво твърдят поетите сега, езикът като средство за комуникация е на голяма почит.
Той вдигна слушалката и поиска да го свържат с Гретхен. Чу как телефонистката набира цифрите. След малко по жицата премина режещ звук — телефонът даваше заето. Рудолф остави слушалката, отиде до прозореца, разтвори завесите и погледна навън. Беше студен и мрачен следобед. По улицата вятърът шибаше минувачите и те, вдигнали яки, бързаха да се скрият. Съвсем подходящ ден за един бивш полицай.
Вдигна пак слушалката и помоли да го свържат с номера на Гретхен. Продължаваше да бъде зает. Той затръшна слушалката раздразнено. Искаше да свърши с тази неприятна работа колкото се може по-бързо. Беше говорил с един приятел адвокат, без да споменава имена; адвокатът го посъветва потърпевшият веднага да напусне семейното жилище с детето, преди да заведе делото, или да отстрани по някакъв начин съпруга от апартамента. В никакъв случай потърпевшият не бива да спи под един покрив с бъдещия ответник.
Преди да повика Уили и да му съобщи какви улики има срещу него, трябваше да предаде на Гретхен съвета на адвоката и да й каже, че смята незабавно да говори с Уили.
Но и този път телефонът даваше заето. Потърпевшата страна явно прекарваше следобеда в телефонни разговори. С кого ли приказваше толкова — може би с Джони Хийт, мълчалив, непретенциозен любовник, постоянен гост в нейния дом, или с някой от другите десет мъже, с които не искаше повече да спи? Най-лесно достъпната жена в Ню Йорк. Неговата родна сестрица.
Той погледна часовника си. Четири без пет. Уили положително вече се е върнал на работа и блажено дреме след погълнатото количество мартини.
Рудолф вдигна слушалката и даде номера на Уили.
Първо изчуруликаха двете секретарки с безплътни, нежни гласове, достойно рекламирайки службата, и накрая се обади Уили:
— Здравей, търговски принце. На какво дължа тази чест? — Явно, че беше изпил вече три мартини.
— Уили — каза Рудолф, — трябва да дойдеш веднага при мен в хотела.
— Виж какво, малкият, аз съм нещо зает тук и…
— Уили, предупреждавам те, по-добре е веднага да дойдеш.
— Слушам — подчини се Уили. — Поръчай ми нещо за пиене.
Уили седеше на същия стол, на който преди него беше седял бившият полицай, и четеше внимателно; питие, разбира се, не му беше поръчано. Рудолф стоеше до прозореца и гледаше навън. Разбра по шумоленето на хартията, че Уили е свършил да чете.