— Ти готова ли си? — попита той.
— Куфарите са наредени — каза тя. — Трябва само да ги затворя.
Били изпитваше почти болезнен страх да не закъснее за някъде — за училище, за влак, за самолет, за забава. Тя се беше научила, когато пътува с Били, да не оставя нищо за последния момент.
— Какво искаш за закуска? — попита тя, готова да го натъпче здравата.
— Портокалов сок.
— Само това ли?
— По-добре е да не ям, защото повръщам, като пътувам със самолет.
— Да не забравиш да си вземеш хапче.
— Добре. — Той съблече горнището на пижамата си и отиде в банята да си измие зъбите. Откакто се бе омъжила за Колин, Били започна да се срамува да се показва гол пред нея. За това имаше две обяснения. Тя знаеше, че Били харесва Колин, но знаеше също така, че синът й я упреква за връзката й с Колин преди брака. Обичайната за децата болезнена чувствителност към подобни неща.
Отиде да събуди Колин. Той говореше насън и се въртеше неспокойно в леглото. „Тази кръв…“ — бълнуваше той.
Истинска война ли сънува или военен филм? Възможно ли е да се разберат сънищата на един филмов режисьор?
Тя го целуна зад ухото, за да го събуди. Той отвори очи и остана да лежи неподвижно, вперил мрачно поглед в тавана.
— Господи — каза Колин, — още не се е съмнало. — Тя пак го целуна. — Добре, съмнало се е — примири се той и разроши косата й. Тя съжали, че беше отишла да види Били. Някоя сутрин, на някой национален или религиозен празник, Колин може би ще поиска да се любят. Може би точно тази сутрин е била предвидена за това. Може би и двамата едновременно бяха изпитали любовно желание.
Пъшкайки, той се опита да се надигне от леглото, но се отпусна отново и легна. Протегна ръка и каза:
— Помогни на един старец да се измъкне от-бездни-те на съня.
Тя го хвана за ръката и го дръпна. Той седна иа края на леглото и затърка очи с опакото на ръката си, за да свикне с дневната светлина.
Колин изведнъж спря да търка очите си, погледна я напрегнато и каза:
— Слушай, снощи на прожекцията нещо в предпоследната част не ти хареса…
Не можа да дочака поне да седнем да закусим, помисли си Гретхен.
— Не съм казала нищо — отговори тя.
— Не е нужно да казваш. То се разбира и без думи.
— Не започвай веднага да нервничиш. Особено преди да си пил кафе — каза тя, за да печели време.
— Хайде, хайде.
— Добре — продължи тя. — Имаше нещо, което не ми хареса, но не можах да разбера какво точно.
— А сега разбра ли?
— Мисля, че да.
— И какво точно не ти хареса?
— Епизодът, след като той научава какво е станало и решава, че всичко е по негова вина…
— Да — прекъсна я Колин нетърпеливо. — Това е една от ключовите сцени на филма.
— Героят обикаля къщата, оглежда се ту в едно огледало, ту в друго, първо в банята, после в голямото огледало на гардероба, след това в помътнялото огледало във всекидневната, след това в увеличителното огледало за бръснене и накрая в една локва на терасата…
— Идеята е съвсем ясна — защити се раздразнено Колин. — Елементарно погледнато, разучава себе си, изследва душата си от различни ъгли, за да открие… Е, какво не ти харесва тук?
— Две неща — отговори тя спокойно. Едва сега осъзна, че този въпрос я беше измъчвал, откакто беше излязла от прожекционната зала — вечерта в леглото, преди да заспи, после на терасата, когато гледаше мъгливия град, и след това, докато прелистваше вестника във всекидневната. — Две неща. Първото е темпото. До този момент целият филм тече бързо и изведнъж, сякаш за да покажеш на зрителите, че настъпва кулминацията, действието замира. Някак много явно.
— Такъв е замисълът ми — обясни той, разчленявайки думите си. — Да бъде явно.
— Ако ще се дразниш, няма повече нищо да ти кажа.
— Аз и без това съм раздразнен, така че продължавай. Нали две неща не са ти харесали? Кое е второто?
— Прекалено дълго показваш героя в едър план и очакваш от зрителя да разбере, че той се терзае, измъчва се от съмнения, объркан е…
— Слава богу, че поне това си схванала.
— Да продължавам ли, или искаш да закусваме?
— Следващата дама, за която ще се оженя, няма да бъде толкова умна. Продължавай.
— Ти може да си мислиш, че кадърът показва колко изтерзан, измъчен и объркан е той, а той от своя страна също може да си мисли, че разкрива терзанията, съмненията и объркаността си, но зрителят вижда съвсем друго нещо — един красив млад мъж, който се възхищава на себе си в огледалото и се безпокои само за това дали очите му са достатъчно добре осветени.