— Писа ми — призна тя, — но аз сигурно не съм запомнила датата.
— В последния момент трябва да свърши хиляди неща. Той работи по двадесет часа на ден. Просто нямаше физическа възможност да дойде. Нали го знаеше какъв е, когато се захване с нещо.
— Знам — отговори Гретхен. — Неговият девиз е: „Работи сега, живей после“. Той е ненормален.
— Ами твоят съпруг Бърк не работи ли? — попита Джони. — Той сигурно също те обожава, но както виждам, и на него не му е останало време да дойде с теб в Ню Йорк.
— Той пристига след две седмици. Но работата му е съвсем различна.
— Ясно — съгласи се Джони. — Снимането на филми е свещено занимание и една жена се облагородява, ако я принесат в негова жертва. А да правиш бизнес, е долнопробно и просташко, затова един мъж би трябвало с удоволствие да зареже тази мръсотия и да се втурне към Ню Йорк, за да посрещне на летището самотната си, невинна, пречистена от греховете си сестра и да я заведе на вечеря.
— Ти защищаваш не Рудолф — каза Гретхен, — а себе си.
— И двама ни — отговори Джони. — И двама ни. Макар че не виждам защо изобщо трябва да защищавам някого. Ако един творец мисли, че е единствената достойна рожба на цивилизацията, това си е негова работа. Но ако някой смята, че един жалък, затънал в пари негодник като мен ще се съгласи с него, значи, е глупак. На тази въдица се хващат много момичета, затова разни недозрели художници и бъдещи толстоевци се наместват в леглата им, но на мен такива не ми минават. Сигурен съм, че ако работех в някоя мансарда в Гринич Вилидж, а не в луксозна кантора на Уол Стрийт, щеше да се омъжиш за мен, преди изобщо да се запознаеш с Колин Бърк.
— Недей да бъдеш толкова сигурен — каза Гретхен, — а ми налей още малко вино. — Тя протегна чашата си.
Джони напълни чашата й почти догоре и даде знак на келнера, който се беше отдалечил, да донесе нова бутилка. Той седеше на стола си мълчалив, неподвижен, замислен. Гретхен се изненада, че Джони избухна така — това съвсем не беше типично за него. Той винаги — дори и като любовник — се държеше спокойно, безпристрастно и компетентно. Изглеждаше винаги безупречен както по отношение на външността си, така и по отношение на поведението си. Приличаше на огромен, шлифован, кръгъл камък, на отлично обсадно оръжие.
— Какъв глупак съм бил — каза той глухо. — Трябвало е да ти предложа да се омъжиш за мен.
— Не забравяй, че тогава аз бях омъжена.
— А ти не забравян, че беше омъжена и когато се запозна с Колин Бърк.
— Това беше по друго време — сви рамене Гретхен. — А и той е съвсем друг човек.
— Гледал съм някои негови филми — каза Джони. — Не са лоши.
— Много са хубави даже.
— Ти го гледаш с очите на влюбена — заяви Джони уж на шега.
— Какво целиш с тези думи, Джони?
— Нищо — отговори той. — По дяволите. Сигурно се държа така, защото ме е яд, че пропилях времето си. Сега ще се стегна и ще задам няколко учтиви въпроса на моята гостенка, бивша съпруга на един от най-добрите ми приятели. Предполагам, че си щастлива?
— Много.
— Хубав отговор — кимна одобрително Джони. — Много хубав отговор. Една жена е получила удовлетворение, към което години наред се е стремяла, чрез удовлетворителния си втори брак с един нисък, но енергичен майстор на филми.
— Продължаваш да се държиш отвратително. Изглежда, искаш да си тръгна.
— Сега ще донесат десерта. — Той протегна ръка и докосна нейната. Гладки, похотливи, месести пръсти, мека длан. — Не си тръгвай. Имам още въпроси. Жена като тебе, чието място е в Ню Йорк, със свой личен живот… какво, по дяволите, можеш да правиш на такова затънтено място?
— Почти през цялото време благодаря на бога, че не съм в Ню Йорк.
— А през останалото време? Само не ми казвай, че ти е приятно просто да си седиш в къщи, да домакинствуваш и да чакаш мъжа си да се върне от студиото и да ти разказва какво е казал Сам Голдуин на обяд.
— Ако искаш да знаеш — отговори тя засегната, — съвсем не седя без работа, както си мислиш. Аз съм частица от живота на един човек, когото обожавам и на когото мога да помагам, и се чувствувам много по-добре, отколкото когато бях тук и се правех на важна и недостъпна, изневерявах тайно, пишех по вестниците и живеех с един мъж, който три пъти седмично се напиваше до смърт.
— Ах, този нов вид женска революция — засегна я Джони. — Църква, деца, домакинство… Ей богу, ти си последната жена на света, за която съм мислил, че…
— Като изключим църквата, получаваш пълна представа за живота ми. Доволен ли си? — Тя стана от стола. — А десерт няма да ям. Ниските, енергични майстори на филми предпочитат съпругите им да са слаби.