— На вашите услуги, госпожо — отговори Джони. Гретхен целуна Рудолф за довиждане и го остави в театъра, където прожекторите от сцената осветяваха лицето му, а хубавата, пъргава, погълната от работата си мис Прескот сменяваше обективите на камерите си и продължаваше да прави снимки.
Джони и Гретхен тръгнаха към колата; пътят им минаваше край бара и Гретхен се зарадва, че не се съгласи да влезе вътре, защото в тъмното заведение зърна една мъжка фигура, приведена над чашата си — беше сигурна, че това е Теди Бойлан, а той дори и след петнадесет години можеше да смути нейния покой. Тя не искаше да бъде смущавана.
Когато влезе в стаята си, телефонът звънеше. Обаждаха се от Калифорния, но не беше Колин, а шефът на студиото, за да й каже, че днес в един часа Колин е загинал при автомобилна катастрофа. Мъжът й беше мъртъв от половин ден, а тя не знаеше.
Гретхен благодари спокойно за съболезнованията, които той смутено й изказа, затвори телефона и седя дълго сама в хотелската стая, без да запали лампата.
ГЛАВА ВТОРА
1960
Гонгът обяви последния рунд от тренировъчния мач и Шулци извика:
— Опитай се да го притиснеш по-здраво, Томи.
Боксьорът, с когото Куейлс щеше да се срещне след пет дни, беше известен с това, че отблъсква противника си и го притиска във въжетата на ринга, и Томас трябваше да имитира неговия стил. Но Куейлс не се даваше лесно, той танцуваше, изплъзваше се, бърз и неуловим, нанасяше неочаквани удари. Никога не нараняваше сериозно противника си, но печелеше много с хитростта си. Боксовият мач щеше да се предава по телевизията в цялата страна и Куейлс щеше да получи двадесет хиляди долара за участието си. За Томас като негов спаринг-партньор бяха предвидени шестстотин долара. Добре, че Щулци, който беше менажер и на двамата боксьори, измоли от организаторите на мача да платят тази сума на Томас — иначе той щеше да вземе доста по-малко пари. Боксовата среща се финансираше от мафията, която не отпуска средства за благотворителни цели.
Тренировките ставаха в един театрален салон и мъжете, които идваха да гледат, облечени с най-модните в Лас Вегас ризи и светложълти панталони, заемаха местата на оркестъра. Томас се чувствуваше повече като актьор на сцената, отколкото като боксьор.
Той пристъпи бавно към Куейлс; под кожения шлем се виждаха тъпото му, злобно лице и безцветните му очи. Когато тренираше с Томас, Куейлс винаги се усмихваше подигравателно, сякаш му се струваше абсурдно, че се намира с Томас на един ринг. Той никога не говореше с партньора си, даже не го поздравяваше, макар че и двамата имаха общ менажер.
Единственото удовлетворение за Томас беше, че спи с жената на Куейлс и че един ден Куейлс ще научи това.
Куейлс сякаш танцуваше на ринга, нахвърляше се рязко върху Томас, изплъзваше се леко от ударите му и се перчеше пред публиката, която ревеше възторжено, оставяше се Томас да го притисне в ъгъла и го отблъскваше с глава, без да му позволи да го докосне.
Спаринг-партньорите, какъвто беше и Томас, нямаха право да причиняват травми на състезателите, но сега, когато течеше последният рунд от тренировъчния мач, Томас нападаше ожесточено и без да мисли какво наказание го очаква, се мъчеше да нанесе силен удар на омразния си противник и да го свали на земята. Куейлс разбра какво се опитва да направи Томас и с още по-високомерна усмивка продължи да отблъсква атаките му, да подскача около него с танцови стъпки и да парира ударите му още във въздуха. Последният рунд свършваше, а той даже не се беше изпотил, по тялото му нямаше нито една следа от удар, макар че Томас в продължение на цели две минути го нападаше настървено.
Когато гонгът обяви края на тренировката, Куейлс каза:
— Трябва да ми платиш за това, че ти дадох урок по бокс, негодник такъв.
— Дано те пребият в петък, жалък любител — отговори му Томас, слезе от сцената и отиде да си вземе душ, Куейлс започна да скача на въже, после направи няколко гимнастически упражнения и продължи да тренира с боксовата круша. Този негодник никога не се уморяваше, беше неизтощим и сигурно щеше да спечели шампионската титла за средна категория и да си осигури един милион долара в банката.
Когато Томас се върна в залата със зачервена под очите кожа от ударите, Куейлс продължаваше да се перчи и да се боксира с въображаем противник, а просташката публика, облечена циркаджийски, не спираше да го аплодира.