— Точно така.
— Хайде да отидем на кино — каза тя. — Съвсем наблизо дават един филм, който искам да видя.
— Не говори глупости.
— Утре вечер ще го дават за последен път, а ти няма да си тук.
— Аз те попитах нещо.
— Трябва ли да се чувствувам поласкана?
— Не.
— Обаче аз наистина съм поласкана. Хайде сега да отидем на кино… — Но не понечи да стане от стола. Седнала в полусянката — единствената запалена лампа я осветяваше слабо отстрани, — тя изглеждаше крехка и беззащитна. Като я наблюдаваше, той се убеждаваше, че не е сбъркал, предлагайки й да се омъжи за него, че не го е направил от прилив на нежност в студения ден, а от дълбока и трайна необходимост.
— Ще ме погубиш, ако ми откажеш — каза той.
— Вярваш ли си, като говориш така? — Тя гледаше в чашата и разбъркваше питието си с пръст. Той виждаше само тила й, осветените й от лампата разпуснати коси.
— Да.
— Кажи истината.
— Вярвам си отчасти — каза той. — Отчасти ще ме погубиш.
Сега беше неин ред да се засмее.
— Поне ще станеш нечий честен съпруг.
— Е, ще ми отговориш ли? — попита пак той. Застана до нея и повдигна с ръка брадичката й, за да я накара да го погледне. В очите й прочете колебание и страх, а дребното й лице беше побледняло.
— Като дойдеш следващия път в Ню Йорк, ми позвъни — каза тя.
— Това не е отговор.
— В известен смисъл е отговор — каза тя. — Това означава, че ми трябва време да помисля.
— Защо?
— Защото направих нещо, от което не съм особено горда, и искам да преценя как да постъпя, за да мога пак да уважавам себе си — отговори тя.
— Какво си направила? — попита той, без да е сигурен дали иска да узнае, или не.
— Работя на два стана — каза Джийн. — Това е женска слабост. Когато се запознах с теб, ходех с едно момче и продължавам да се срещам с него. Никога не съм допускала, че може да ми се случи такова нещо. Да спя с двама мъже едновременно. И той също иска да се ожени за мен.
— Щастлива си ти — каза Рудолф, дълбоко засегнат. — Това ли е момичето, с което живееш в един апартамент?
— Не. Момичето действително съществува. Ще те запозная с него, ако искаш.
— Затова ли никога не ме каниш в квартирата си? Той там ли е?
— Не, не е там.
— Обаче е бил, — Рудолф установи с изненада, че се чувствува уязвен, дълбоко уязвен, но това не му беше достатъчно — искаше му се да узнае всичко докрай.
— Едно от най-привлекателните неща у теб — каза Джийн — е, че си прекалено сигурен в себе си, за да задаваш въпроси. Ако любовта ще те направи непривлекателен, откажи се от нея.
— Какъв отвратителен ден, дявол да го вземе — каза Рудолф.
— Смятам, че това приключва въпроса. — Джийн се изправи и остави внимателно чашата си. — Явно, че тази вечер няма да ходим на кино.
Той я наблюдаваше как си облича палтото и си помисли, че ако сега тя си отиде, повече никога вече няма да я види. Приближи се до нея, прегърна я и я целуна.
— Нищо подобно — каза той. — Тази вечер ще ходим на кино.
Тя му се усмихна с разтреперани устни, сякаш това й струваше големи усилия.
— Тогава бързо се облечи — каза тя. — Не обичам да изпускам началото на филма.
Той отиде в спалнята, среса се, сложи си връзката и си обу обувките. Докато обличаше сакото, хвърли поглед на разхвърляното легло, което сега му заприлича на бойно поле.
Когато се върна във всекидневната, видя, че Джийн е преметнала през рамо чантата с камерите си. Опита се да я разубеди, но тя настоя да си ги вземе.
— Достатъчно време прекарах тук тази събота — каза Джийн.
На другата сутрин, докато пътуваше към училището на Били по мокрото от дъжда шосе, което поради ранния час не беше оживено, той мислеше за Джийн, а не за Били. След като изгледаха филма, който ги разочарова, отидоха да вечерят в едно заведение на Трето авеню и разговаряха за неща, които в момента изобщо не ги интересуваха — за филма, който току-що бяха видели, за други филми, за пиеси, за книги и статии в списания, които бяха чели, за политически клюки от Вашингтон. Сякаш разговаряха двама непознати. Избягваха да споменават за брак или за любовни триъгълници. И двамата се чувствуваха безкрайно изтощени, сякаш някакво тежко физическо усилие беше изсмукало всичките им сили. Пиха повече от обикновено. Ако за първи път излизаха заедно, сигурно щяха да си помислят един за друг, че са скучни хора. След като привършиха вечерята си в полупразния ресторант и изпиха по чашка коняк, той с облекчение я качи в едно такси, прибра се пеша в къщи и превъртя ключа, за да остане сам в тихия апартамент — нищо, че ярко боядисаните стени и претенциозните мебели му напомняха за изоставена платформа от миналогодишен карнавал. Сега леглото му се видя просто разхвърляно, сякаш забравено от някоя немарлива домакиня и съвсем не напомняше за топло любовно кътче. Спа неспокойно и като си спомни на сутринта как беше прекарал предната вечер и какво му предстоеше през този ден, реши, че противният декемврийски дъжд, който се сипеше навън, е съвсем подходящ.