Последва неловко мълчание. Докато седеше с нея, на Рудолф му мина през ума, че тази жена, която познава Били само от няколко месеца, сигурно знае за него много повече, отколкото той, заелият се със спасителна мисия, тръгнал като слепец, без да знае нищо. Трябваше да поиска от Гретхен да му прочете по телефона писмото, което я беше разтревожило толкова много.
— Били е много добро момче — каза мисис Феъруедър. — Толкова приятно и добре възпитано. Понякога тук идват много буйни деца, мистър… — поколеба се тя.
— Джордах — каза Рудолф.
— Затова ценим онези, които знаят как да се държат — продължи тя и отпи от чашата си. Като я гледаше, Рудолф реши, че мистър Феъруедър е щастлив човек.
— Майка му се тревожи за него — каза Рудолф.
— Така ли? — Тя реагира твърде бързо на думите му. Значи, не само Гретхен е забелязала, че има нещо.
— Получила е писмо от него тази седмица. Тя смята — разбира се, майките са склонни да преувеличават, — но тя смята, че Били се чувствува дълбоко подтиснат. — Нямаше никакъв смисъл да крие от тази явно здравомислеща и доброжелателно настроена жена с каква цел е дошъл. — Това ми се струва малко пресилено — каза той, — но аз дойдох, за да видя какво може да се направи. Майка му е в Калифорния. И… — тук той леко се смути — се омъжи повторно.
— Това не е единственият случай в нашето училище — каза мисис Феъруедър и се засмя. — Нямам пред вид, че майка му е в Калифорния, а повторния брак.
— Съпругът й почина преди няколко месеца — каза Рудолф.
— О, много съжалявам — въздъхна мисис Феъруедър. — Може би затова Били… — Тя не довърши мисълта си.
— Забелязали ли сте нещо по-определено? — попита Рудолф.
Жената приглади притеснено късата си коса.
— Предпочитам да поговорите със съпруга ми. Нали той се занимава с възпитанието на момчетата.
— Сигурен съм, че няма да кажете нищо, което съпругът ви не би одобрил — възрази Рудолф. Без да познава съпруга, той беше убеден, че в негово отсъствие жена му ще говори по-непринудено и по-малко ще защищава училището, ако причината наистина е в училището.
— Чашата ви е празна — каза мисис Феъруедър и отново я напълни.
— Може би бележките му са лоши? — попита Рудолф. — Или някое момче го тормози за нещо?
— Не. — Мисис Феъруедър му подаде малката чашка с шери. — Бележките му са хубави и той, изглежда, няма никакви трудности с уроците. А в нашето училище не допускаме никой никого да тормози. — Тя сви рамене. — Той е странно момче. Говорили сме с мъжа ми и сме се опитвали да го разберем. Но не успяхме. Той е… много затворен. С никой не общува. С никой от съучениците си. Нито с учителите. Момчето, което живее с него в една стая, поиска да го преместим в друга сграда.
— Да не би да се бият?
— Не — поклати тя глава. — Момчето казва, че Били не говори с него. Никога, за нищо. Поддържа ред в стаята, учи в часовете, предвидени за подготовка на уроците, не се оплаква, но едвам отговаря с „да“ или „не“, когато го попитат нещо. Физически е здраво момче, но не участвува в никакви спортни игри. Дори не докосва топката, а през този сезон останалите момчета си организират какви ли не игри или просто ритат топката пред общежитието. В събота, когато се състезаваме с други училища и всички са на стадиона, той остава в стаята си и чете. — Тя говореше разтревожено, също като Гретхен, когато му разправяше по телефона за Били. — Ако ставаше дума за възрастен човек, мистър Джордах — каза мисис Феъруедър, — щях да си помисля, че страда от меланхолия. Знам, че така нещата не могат да се обяснят… — усмихна се тя виновно. — Това е само описание на проявите, а не диагноза. Но нищо повече не можахме да измислим с моя съпруг. Ако вие откриете нещо по-определено, нещо, за което училището би могло да помогне, ще ви бъдем много признателни.
От другия край на училищния двор се чуха църковните камбани и Рудолф видя първите момчета, които излязоха от малката черква.
— Бихте ли ми казали коя е стаята на Били? — попита Рудолф. — Аз ще го почакам там. — Може би самата стая ще го подготви за срещата му с момчето.
— На третия етаж — каза мисис Феъруедър. — По коридора, последната врата вляво.
Рудолф й благодари и я остави с двете деца и сетера. Каква приятна жена, мислеше той, качвайки се по стълбите. Не си спомняше в неговото училище да е имало толкова симпатичен човек. Щом тя се тревожи за Били, значи, наистина има основания за тревога.