— Всичко наред ли е? — попита Рудолф. — Дадоха ли ти достатъчно ядене?
— Храната е чудесна — каза Били. По лицето му нямаше и следа от днешните терзания.
— Надявам се, че обичаш шоколадов пудинг за десерт, Били — каза майка му, без даже да погледне и за миг Рудолф, застанал на вратата. — Марта прави най-хубавия шоколадов пудинг.
— Да-а — отговори Били. — Много обичам.
— Това беше любимият десерт и на Рудолф. Нали, Рудолф?
— Да — отговори той. Не помнеше да е ял шоколадов пудинг повече от веднъж в годината, не помнеше и да го е обявявал за любим десерт, но тъкмо сега не беше моментът да разобличава измишльотините на майка си. Тя даже не си беше сложила червило, за да изиграе по-добре ролята си на баба, и заслужаваше похвала.
— Били — каза Рудолф, — говорих с майка ти.
— Тя какво каза? — Били го погледна напрегнато, очаквайки нещо лошо.
— Каза, че те чака. Аз ще те изпратя със самолета във вторник или в сряда. Щом мога да се откъсна от кантората тук, ще те заведа в Ню Йорк.
Устните на момчето се разтрепераха, но нямаше опасност да заплаче.
— Как ти се стори? — попита той.
— Радва се, че се връщаш — отговори Рудолф.
— Горкото момиче — обади се майка му. — Какъв живот е водило. Какви удари му нанесе съдбата.
Рудолф едва се въздържа да не я стрелне с поглед.
— Но колко жалко, Били — продължи тя, — че сега, когато едва се запознахме, не можеш да прекараш малко повече време със старата си баба. И все пак, щом ледът вече се пропука, аз бих могла да ви дойда на гости. Това не е ли чудесна идея, Рудолф?
— Чудесна, разбира се.
— Винаги съм искала да видя Калифорния — каза тя. — Климатът е много хубав за стари хора. И както разправят, там било истински рай. Преди да умра… Марта, мисля, че можеш да поднесеш вече на Били шоколадовия пудинг.
— Добре, госпожо — отговори Марта и стана.
— Рудолф, ти не искаш ли да го опиташ? Да се присъединиш към щастливия семеен кръг? — попита майка му.
— Не, благодаря. — Най-малко това му се искаше да се присъедини към щастливия семеен кръг. — Не съм гладен.
— Е, добре, аз отивам да си лягам — каза тя и се изправи тежко. — Нали знаеш, че на моята възраст хората трябва добре да си отспиват. А ти, преди да се качиш горе, ще дойдеш ли да целунеш баба си за лека нощ, Били?
— Да, госпожо — каза Били.
— Бабо.
— Бабо — повтори послушно Били.
На излизане от кухнята тя изгледа тържествуващо Рудолф. Лейди Макбет — кървавото й престъпление е останало неразкрито и сега се е посветила на възпитанието на самотни деца в една по-топла страна от Шотландия.
Майките не бива да живеят до дълбока старост, трябва да си отиват по-рано, помисли си Рудолф и каза.
— Лека нощ, мамо, приятни сънища.
Излезе, вечеря в един ресторант, опита се да се свърже с Джийн в Ню Йорк и да разбере коя вечер може да се видят — във вторник или в сряда. В квартирата й нямаше никой.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Дърпай пердетата при залез слънце. Недей да гледаш вечер светлините на прострелия се в долината град. Колин обичаше да седи с теб и да гледа надолу към града. За него това беше най-хубавият изглед на света, казваше, че Америка е най-красива нощем.
Недей да носиш черно. Скръбта не е нещо, което трябва да се показва пред хората.
Недей да пишеш тъжни писма в отговор на съболезнованията на приятели или непознати и да употребяваш думи като „гений“, „незабравим“, „щедър“ или „силен по дух“. Отговаряй кратко и учтиво. Нищо повече.
Не плачи пред сина си.
Не приемай покани за вечеря от приятели или колеги на Колин, които не искат да те оставят да страдаш сама.
Когато възникне някакъв проблем, не посягай към телефона, за да позвъниш в студиото на Колин. Студиото е затворено.
Не се поддавай на изкушението да разправяш на хората, които сега довършват последния филм на Колин, как е смятал да го направи той.
Недей да даваш никакви интервюта, нито да пишеш статии. Не разказвай подробности от семейния си живот. Не се дръж като вдовица на знаменита личност. Недей да разсъждаваш какво би правил той, ако сега беше жив.
Недей да чествуваш никакви рождени дни или годишнини.
Отклонявай поканите за ретроспективни прожекции, фестивали, възпоминателни срещи.
Не ходи на никакви закрити представления или премиери.
Когато самолетите излитат от летището и минават ниско над къщите, не си припомняй къде и кога сте пътували заедно.
Недей да пиеш нито сама, нито в компания, колкото и да ти се иска. Избягвай да взимаш хапчета за сън. Понасяй всичко мълчаливо, колкото и да ти е тежко.