Когато се върнаха в къщи, решиха да пийнат нещо. Били, който изглеждаше блед и измъчен, се оплака, че го боли главата, и се качи горе да си легне. Марта, въпреки неспирния поток от сълзи, отиде в кухнята да приготви набързо нещо за обяд.
Рудолф направи на Гретхен и на себе си мартини, а на Томас наля уиски с лед; Томас беше съблякъл сакото си, което беше много тясно за широките му рамене. Беше разкопчал яката на ризата си и седеше приведен на един дървен стол с твърда облегалка, подпрял лактите си на бедрата, отпуснал ръцете си между краката. Където и да седне, все едно, че се намира на ринга, помисли си Рудолф и му подаде уискито.
Вдигнаха чашите си, но не споменаха майка си.
Бяха решили да заминат заедно за Ню Йорк веднага щом се наобядват, защото не искаха да стоят в къщи и да приемат съболезнования. Хората изпращаха огромни букети, но Рудолф беше наредил на Марта да запази само един и да занесе всички останали в болницата, където беше умряла майка му. Нарцисите, които беше задържал, приличаха на жълт пламък върху масичката пред канапето. Прозорците бяха отворени, през тях нахлуваше слънцето и свежата миризма на трева от градината. Салонът с нисък дървен таван беше изискано подреден, не беше претрупан със стари мебели, нито предизвикателно модерен — съвсем в стила на Рудолф.
— Какво смяташ да правиш с къщата? — попита Гретхен.
— Сигурно ще остана да живея в нея. — Рудолф сви рамене. — Все още трябва да прекарвам много време тук. Макар че за сам човек е твърде голяма. Искаш ли да дойдеш да живееш тук?
Гретхен поклати глава. Споровете с адвокатите продължаваха.
— Аз съм свързана с Калифорния.
— А ти? — обърна се Рудолф към Томас.
— Аз? — попита изненадан Томас. — Какво, по дяволите, мога аз да правя тук?
— Ще си намериш някаква работа. — Рудолф се сдържа да не каже: „Аз ще ти намеря някаква работа.“ Той с удоволствие отпиваше от мартинито. — Трябва да признаеш, че тук е по-хубаво, отколкото в нюйоркския хотел, където си отседнал.
— Не смятам да остана там за дълго. Но все едно, тук за мен няма място. Хората ме гледат, като че ли съм животно от зоологическата градина.
— Преувеличаваш — каза Рудолф.
— Твоят приятел Бойлан не пожела дори да ми подаде ръка на гробището. Ако не там, не знам къде другаде хората си подават ръка.
— Той е особен случай.
— Вярно, че е особен — засмя се Томас. Макар и тих, смехът му внесе някакъв смут в атмосферата.
— Защо се смееш? — попита Рудолф, а Гретхен погледна озадачено Томас.
— Като го видиш следващия път — отговори Томас, — кажи му, че е прав да не ми подава ръка.
— Какво искаш да кажеш, Том?
— Питай го дали си спомня Деня на победата. Нощта, когато в имението му запалиха един кръст и стана пожар.
— Какво значи това? — попита рязко Рудолф. — Ти ли си го направил?
— Аз и един приятел. — Томас стана и отиде да си напълни чашата.
— Защо го направихте? — попита Гретхен.
— Момчешки щуротии — отговори Томас и си сложи допълнително лед в чашата. — Току-що бяхме спечелили войната.
— Но защо избрахте точно него? — попита Гретхен.
Томас разбъркваше леда в питието си с гръб към Гретхен.
— Тогава той имаше връзка с една дама, която познавах — каза той. — Аз не одобрявах тази връзка. Трябва ли да кажа името на дамата?
— Няма нужда — отговори тихо Гретхен.
— Кой беше приятелят? — попита Рудолф.
— Какво значение има?
— Онзи Клод, не си спомням презимето му, който се влачеше с теб, нали?
Томас се усмихна, но не отговори. Пиеше прав, облегнат на бюфета.
— Той изчезна веднага след този случай — каза Рудолф. — Сега си спомням.
— Точно така — потвърди Томас. — А аз изчезнах веднага след него, ако си спомняш и това.
— Някой е знаел, че вие сте свършили тази работа — каза Рудолф.
— Да, някой — кимна иронично Томас.
— Имал си късмет, че не си отишъл в затвора — каза Гретхен.
— Точно това искаше да избегне татко, когато ме изхвърли от къщи — каза Томас. — Едно погребение кара винаги хората да си спомнят за доброто старо време, нали?
— Том — каза Гретхен, — ти нали не си вече такъв?
Томас отиде до канапето, където Гретхен седеше, наведе си и я целуна леко по челото.
— Надявам се, че не съм — отговори той. Изправи се и добави: — Ще се кача горе да видя как е момчето. Симпатично ми е. Сигурно ще се чувствува по-добре, ако не е само.