— Не. — Рудолф не я беше виждал от нощта, в която Инид се роди. За шест седмици какво ли не може да стане.
— С нея прекарахме няколко пъти много весело — продължи Брад. — Външността й лъже. Тя обича да се забавлява.
Неизвестни страни от характера на тази млада дама. Обича да се смее. Да се забавлява. Особено нощем пред чуждите къщи.
— В същност аз смятам да се оженя за нея — заяви Брад.
— Защо? — попита Рудолф, макар че се досещаше защо.
— Омръзна ми вече да се мъкна с разни жени — отговори Брад. — Наближавам четиридесетте и взех да се уморявам.
Не е това Причината, приятелю, каза си Рудолф. Съвсем не е това причината.
— Може би съм повлиян от твоя пример — продължи Брад. — Щом бракът се отразява толкова добре на такава високопоставена личност, защо да не се отрази добре и на мен? Съпружеско щастие! — ухили се той, едър и червендалест.
— Първия път съпружеското щастие не ти се усмихна.
— Вярно e — съгласи се Брад. Първият му брак за дъщерята на един търговец на петрол беше продължил шест месеца. — Но тогава бях по-млад. И не бях женен за такова порядъчно момиче като Вирджиния. Сега може би щастието ще ми се усмихне.
— Няма да ти се усмихне, Брад — каза тихо Рудолф и дълбоко въздъхна. После разказа на Брад за Вирджиния Колдъруд, за писмата, за телефонните разговори, за засадите, които му е устройвала пред апартамента, за последната налудничава сцена точно преди шест седмици. Брад слушаше мълчаливо. Накрая само каза:
— Сигурно е прекрасно да си толкова търсен мъж, приятелю.
В този момент дойде Джийн, освежена от банята, вързала косата си с кадифена панделка, обула мокасини на босите си загорели крака.
— Здравей, мамичко — поздрави я Брад и стана от стола си да я целуне. — Нека всички да се почерпим — предложи той.
Говориха за бебето, за голф и за тенис, за новата пиеса в „Уитби тиътър“, с която щеше да се открие сезонът другата седмица. За Вирджиния Колдъруд никой нищо не спомена и като изпи питието си, Брад каза:
— Е, аз отивам да се изкъпя. — Плати сметката за напитките и бавно се отдалечи — пълен мъж на средна възраст с оранжеви панталони и скъпи обувки за голф, чиито шипове се забиваха по издраскания дървен под.
Две седмици по-късно със сутрешната поща пристигна поканата за сватбата на мис Вирджиния Колдъруд и мистър Брадфорд Найт. Органът засвири сватбения марш и Вирджиния мина тържествено по пътеката между редовете в църквата, хванала баща си под ръка. В бялата си булчинска премяна тя изглеждаше красива, нежна, грациозна и спокойна. Когато стигна до Рудолф, тя не го погледна, макар че той седеше с Джийн на една от първите пейки. Младоженецът Брадфорд Найт, леко изпотен и зачервен от юнската жега, чакаше при олтара с кума си Джони Хийт; и двамата носеха раирани панталони и двуредни рединготи. Доста хора бяха изненадани, че Рудолф не е кум, но Рудолф съвсем не беше изненадан.
Мое дело е това, мислеше Рудолф, слушайки разсеяно църковната служба. Аз го извиках тук от Оклахома, аз го наредих на работа, аз отказах да се оженя за момичето. Мое дело е. Трябва ли сега да се чувствувам отговорен?
Сватбеното тържество се състоя в извънградския клуб. Студеният бюфет беше нареден върху дълга маса под една тента, а по поляната бяха разпръснати масички с ярки цветни чадъри. На терасата свиреше оркестър — булката и младоженецът, облечени за път, откриха танците с валс. Рудолф се изненада, че Брад, който не изглеждаше особено подвижен, танцуваше толкова добре.
Рудолф беше целунал булката, както му беше редът. Вирджиния му се беше усмихнала по същия начин, по който се усмихваше на всички останали. Може би й е минало, помисли си Рудолф, може би ще се оправи.
Джийн настояваше да танцуват.
— Как можеш да танцуваш посред бял ден? — възпротиви се той.
— Обичам сватбите — отговори Джийн, хванала го за ръка. — Сватбите на другите хора. — И заядливо добави: — Няма ли да вдигнеш тост за булката? Можеш да разкажеш колко предана приятелка е тя — как нощи наред те чака пред вратата, за да се увери, че се прибираш здрав и читав в къщи, как ти се обажда по телефона по всяко време, за да те пита не те ли е страх от тъмното, и предлага да ти прави компания в самотното ти легло.
— Шшт — каза Рудолф, оглеждайки се неспокойно. Той не й беше разказал за онази нощ, когато Вирджиния го бе причакала от болницата.
— Тя наистина е красива — продължи Джийн. — Не съжаляваш ли за избора си?
— Дълбоко — отговори той. — Хайде да танцуваме.
Момчетата, които свиреха в оркестъра, бяха студенти от университета и на Рудолф му домъчня, като си припомни дните, когато беше на тяхната възраст и ходеше с тромпета. Изпълнението им беше чудесно. Сега младежите вършеха всичко много по-добре, отколкото неговите връстници. Спортистите от лекоатлетическия отбор на училището в Порт Филип изминаваха разстоянието от двеста метра поне е две секунди по-бързо, отколкото някога го пробягваше той.