— Ще го накарам да ви изпрати утре останалата сума — отговори Рудолф.
— Крайно време е — каза Шулц. — Сега какво иска? Пак ли е видял сметката на някого?
— Не, сега няма неприятности — отговори Рудолф.
— Жалко — каза Шулц.
— Той ме помоли да ви попитам дали е преминала опасността. — Думите прозвучаха странно, когато ги изрече.
Лицето на Шулц придоби хитър, потаен израз и той отмести очи от Рудолф.
— Сигурен ли сте, че ще ми върне утре останалите пари?
— Напълно — каза Рудолф.
— Да-а — отговори Шулц. — Опасността е преминала. Онзи нехранимайко Куейлс не можа да спечели нито един мач, след като вашият глупав брат го преби от бой. А за мен това беше единствената възможност да спечеля нещо по-солидно. Онези мръсни италианци не ми платиха почти нищо. А аз открих Куейлс и им го заведох. Не, опасност вече няма. Всичко измря или отиде в затвора. Никой не си спомня името на вашия проклет брат. Той може да мине по Пето авеню начело на парада в чест на Колумб и никой няма с пръст да го закачи. Така му кажете. Кажете му още, че заради това ми дължи много повече от сто и петдесет долара.
— Непременно ще му кажа, мистър Шулц — отговори Рудолф, давайки си вид, че разбира за какво говори старият човек. — Има още един въпрос…
— За парите, които ми праща, задава прекалено много въпроси.
— Иска да разбере нещо за жена си.
Шулц се изкиска.
— Оная проститутка — каза той, разчленявайки думата на срички. — Снимката й се появи във вестниците. В „Дейли Нюс“, На два пъти. Два пъти са я арестували за проституция по баровете. Във вестниците твърдеше, че се казвала Тереза Лавал. Французойка. Но аз я познах тази курва. Французойка — друг път! Всичките са проститутки, без изключение. Такива истории мога да ви разкажа, мистър…
— Знаете ли къде живее? — Рудолф никак не беше ентусиазиран от мисълта да прекара следобеда в тази задушна, противно миришеща стая и да слуша възгледите на Шулц за женския пол. — И къде е детето?
— Кой може да знае? — поклати Шулц глава. Аз не знам аз къде живея. Тереза Лавал. Французойка — изкиска се отново той. — Французойка — друг път!
— Много ви благодаря, мистър Шулц — каза Рудолф. — Повече няма да ви безпокоя.
— Че какво ще ме безпокоите? Радвам се, че си поприказвахме малко. Сигурен ли сте, че ще изпратите утре парите?
— Гарантирам.
— Имате хубав костюм, но това не е никаква гаранция — каза Шулц.
Рудолф го остави да седи на леглото и да клати глава в задушната стая. Слезе бързо по стълбите. Когато пансионът остана зад гърба му, Петдесет и трета западна улица му се стори дори хубава.
2
Телеграмата на Рудолф беше в джоба му, като слезе от самолета на летище „Кенеди“ и тръгна заедно със стотиците други пътници за проверка пред санитарните й имиграционните власти. Когато беше тук за последен път, летището се казваше „Айдълуайлд“. Трябва да платиш с куршум в главата, за да нарекат едно летище на името ти.
Едрият ирландец, който носеше значката на имиграционната служба, го изгледа така, сякаш не му се искаше много да го пусне отново в Америка, Той взе да прелиства един голям, черен тефтер, пълен с имена, и когато не можа да открие в него името „Джордах“, изглежда, се разочарова.
Томас мина в митническата зала да изчака багажа си. Като че ли цяла Америка се връщаше от ваканция в Европа. И откъде намират хората толкова много пари?
Той погледна към остъклената тераса, където посрещачите в двойни и тройни редици чакаха да видят роднините си. Беше изпратил на Рудолф телеграма с номера на полета и часа на пристигането, но не го виждаше сред тълпата. За миг се ядоса. Не му се искаше да се лута из Ню Йорк и да търси брат си.
Телеграмата беше пристигнала една седмица преди да се върнат в Антиб след пътуването с Хийт и жена му. „Мили Том — гласеше телеграмата, — твоите работи тук са наред точка Вярвам че скоро ще получим адреса на сина ти Целувки Рудолф“
Най-сетне видя куфара си на лентата, грабна го и се нареди на опашката пред митничаря. Някакъв глупак от Сиракуза се потеше и разправяше надълго и широко на чиновника как се е сдобил с две бродирани тиролски рокли и за кого ги носи. Когато дойде неговият ред, митничарят го накара да отвори куфара си и провери целия му багаж. Той не носеше подаръци за никого а Америка и затова бързо го пуснаха.
Отказа да даде куфара си на носач и го занесе сам до изхода. Рудолф му махна, застанал гологлав сред тълпата, със спортни панталони и тънко лятно сако, с вид на човек, който изобщо не усеща жегата. Стиснаха си ръцете и Рудолф се опита да му вземе куфара, но Томас не му позволи.
— Добре ли пътува? — попита Рудолф на излизане от сградата.