— Искаш ли да целунеш красивото лице на младоженеца? — попита той.
Тя го целуна нежно и усмихната му помогна да си облече ризата. Той не й каза колко го боли рамото, когато го движи.
— Някой знае ли вече нещо? — попита той.
— Не съм казвала нищо на Уесли и на Дуайър — отговори тя. — А другите още не са станали.
— Ако някой се интересува, сбил съм се с един пиян пред „Льо Камео“ — каза Томас. — Това ще послужи за урок на всички, които решат да се напиват на сватбата си.
Кейт кимна и каза:
— Уесли беше вече под водата с маската. Лявото витло е счупено, а доколкото е могъл да види, валът също е изкривен.
— Ако успеем да се измъкнем оттук до една седмица, ще бъде добре — каза Томас. — А сега да ида на палубата и да почна да лъжа.
Кейт тръгна по стълбата, понесла на една табла портокаловия сок и каната с кафето; Томас закуца след нея. Когато Уесли и Дуайър го видяха, Дуайър извика:
— Божичко, какво си направил със себе си?
— Татко! — възкликна Уесли.
— Като се съберем всички, ще разкажа какво се е случило — обясни Томас. — Няма да разправям на всеки поотделно.
Рудолф дойде с Инид и Томас разбра по израза на лицето му, че Джийн му е казала истината или може би почти цялата истина. Инид каза само:
— Вуйчо Томас, ти изглеждаш много смешен тази сутрин.
— Точно така, миличка — отговори Томас.
Рудолф обясни, че Джийн има главоболие, затова ще лежи, а той ще й занесе портокалов сок, след като всички закусят. Тъкмо седнаха на масата, и дойде Гретхен.
— Божичко, Том — извика тя, — какво ти се а случило?
— Откога чакам някой да ми зададе този въпрос — каза Томас. Той разказа как се е сбил с пияния пред „Льо Камео“. — Само че — добави накрая Томас, като се смееше — аз се оказах по-пиян от него.
— О, Том — извика разстроена Гретхен, — аз мислех, че вече си престанал да се биеш.
— И аз така си мислех — отговори Томас, — Само че онзи, пияният, не знаеше това.
— Кейт, ти не беше ли с него? — укори я Гретхен.
— Аз бях заспала — обясни спокойно Кейт. — Той се е измъкнал, без да го усетя. Нали ги знаеш какви са мъжете.
— Но това e просто срамно — каза Гретхен. — Възрастни мъже да се бият.
— И аз така мисля — заяви Томас. — Особено когато те победят. Хайде сега да закусваме.
5
По-късно същата сутрин Томас и Рудолф седяха сами на палубата. Кейт и Гретхен бяха отишли на пазар и бяха взели Инид със себе си, а Уесли и Дуайър си бяха сложили отново маските и проверяваха витлата под водата.
— Джийн ми разказа всичко — каза Рудолф. — Аз просто не знам как да ти благодаря, Том.
— Забрави тази история. Нищо особено не се е случило. Но сигурно на Джийн, която не е свикнала с такива неща, всичко й се е сторило много по-страшно.
— Това пиене през целия ден — каза мрачно Рудолф, — а накрая аз и Гретхен продължихме да пием тук на палубата преди вечеря. Тя не е могла да устои на изкушението. А алкохолиците стават толкова хитри. Как е могла да стане от леглото, да се облече и да слезе от яхтата, без да я усетя… — Той поклати глава. — Тя се държеше напоследък толкова добре и аз си помислих, че няма за какво да се притеснявам, А когато пийне две чашки, вече не може да се контролира. Просто става друг човек. Нали не си мислиш, че когато е трезва, ходи нощем по баровете с разни мъже?
— Разбира се, че не си мисля, Руди.
— Тя ми разказа, разказа ми — повтори Рудолф. — Един възпитан, учтив млад мъж дошъл при нея, казал, че има кола й че знаел някакъв много хубав бар в Кан, който бил отворен до сутринта, и я поканил да отиде с него, щял да я изпрати до дома й, когато тя пожелаела…
— Възпитан, учтив млад мъж — каза Томас, представяйки си Данович, проснат на пода в мазето, с дръжката на чука, стърчаща между разбитите му зъби, и се засмя. — Уверявам те, че тази сутрин съвсем не изглежда възпитан, нито учтив.
— И след това, като отишли в онзи бар, където е имало стриптийз — божичко, просто не мога да си представя Джийн на такова място, — той казал, че в бара му било много шумно, но долу имало някакво приятно клубче… — Рудолф поклати отчаяно глава. — Останалото ти е известно.
— Недей да мислиш повече за това, Руди, моля те — каза Томас.
— Защо не ме събуди да дойда с теб? — Сега гласът на Рудолф прозвуча рязко.
— Ти не си човек за такова приключение, Руди.
— Аз съм й мъж, дявол да го вземе.
— И точно заради това не те събудих — отговори Томас.
— Той е могъл да те убие.
— По едно време имаше такава вероятност — призна Томас.
— И ти също си могъл да го убиеш.
— Това е единственият хубав момент в цялата история — отговори Томас. — Моментът, когато разбрах, че не мога да го убия. Хайде сега да идем да видим какво правят онези двамата под водата. — Той закуца по палубата към носа на яхтата, оставяйки брат си сам, разкъсван от чувство за вина и благодарност.