Тинкър вдигна глава към стълбите.
— Не искам никой да ни чуе — каза той.
— Доколкото ми е известно — отговори Джордах, — каквото има да си казваме, може да го чуе целият проклет град. Нито аз ви дължа пари, нито вие на мене. — Въпреки това той слезе в коридора, отвори външната врата и отключи хлебарницата с ключа, който винаги носеше в джоба си.
Тримата мъже влязоха в магазина, чиято голяма витрина в неделя се закриваше с брезентова щора.
6
Горе Мери Джордах чакаше кафето да заври. Рудолф все поглеждаше часовника си, притеснен, че ще закъснее за срещата с Джули. Томас седеше отпуснат на стола си, тананикаше нещо монотонно и почукваше нервно с вилицата си по чашата.
— Спри, моля те — каза майката. — Главата ме заболя.
— Извинявай — отговори Томас, — за следващия си концерт ще взема тромпета.
Никога не може да се държи възпитано, помисли си Мери Джордах.
— Защо още се бавят? — попита тя раздразнено. — И то точно когато веднъж сме седнали да ядем като нормално семейство. — Погледна укорително Гретхен и каза: — Ти работиш с мистър Тинкър. Да не си направила нещо?
— Сигурно са открили, че съм откраднала някоя тухла — отговори Гретхен.
— Даже и един ден не можете да се държите учтиво — измърмори майката и с вид на мъченица отиде в кухнята да донесе кафето.
По стълбите се чуха стъпките на Джордах. Той влезе в стаята и с безизразно лице каза строго на Том:
— Ела долу.
— Нямам какво да казвам на семейство Тинкър — отговори Том.
— Те имат нещо да ти кажат. — Джордах се обърна, излезе от стаята и се спусна по стълбите. Томас сви рамене. Преплете пръсти и изпъна ръцете си, както правеше винаги, преди да се хвърли да се бие, после тръгна след баща си. Гретхен се намръщи.
— Знаеш ли каква е тази история? — попита тя Рудолф.
— Неприятна — отговори мрачно Рудолф. Той знаеше, че ще закъснее за срещата с Джули.
7
Братята Тинкър — единият в морскосин костюм, а другият в лъскаво черно свещеническо облекло — приличаха на два гарвана, застанали в хлебарницата пред празните рафтове и сивия мраморен тезгях. Томас влезе и Джордах затвори вратата зад него.
Ще трябва да го убия, помисли си Томас.
— Добър ден, мистър Тинкър — каза той, усмихнат по момчешки. — Добър ден, отче.
— Сине мой… — започна важно свещеникът.
— Кажете му, каквото ми казахте на мен — прекъсна го Джордах.
— Ние знаем всичко, синко — продължи свещеникът. — Клод призна всичко на вуйчо си и това е съвсем правилно и естествено. Признанието води до разкаяние, а разкаянието носи прошка.
— Тези глупости ги разправяйте в неделното училище — каза Джордах. Беше подпрял с гърба си вратата, сякаш се страхуваше, че някой може да избяга.
Том мълчеше. Усмихваше се леко като пред бой.
— Това позорно изгаряне на кръста — каза свещеникът. — В ден, определен да се почете паметта на младите герои, загинали във войната. В ден, когато пред олтара на моята църква аз отслужих литургия за успокоение на душите им. И като се знае с какви изпитания и вражди е трябвало да се преборят католиците в тази страна и колко мъчителни усилия сме положили ние, за да бъдем разбрани от нашите фанатични съотечественици. А сега две момчета католици да извършват такова злодеяние. — Той поклати печално глава.
— Той не е никакъв католик — каза Джордах.
— Но майка му и баща му са родени католици отговори свещеникът. — Аз съм проучил.
— Ти ли си го направил, или не? — попита Джордах.
— Аз — каза Томас. Какъв страхлив, малодушен мръсник е този Клод, помисли той.
— Можеш ли да си представиш, сине мой — продължи свещеникът, — какво ще стане с твоето семейство и със семейството на Клод, ако се разбере кой е запалил кръста?
— Ще ни изгонят от града! — извика възбудено мистър Тинкър. — Това ще стане. Никой няма да пожелае да вземе и един хляб от баща ти, дори и без пари. Хората в този град помнят, че сте чужденци, германци, макар че вие искате да забравите това.
— О, божичко, почна се — каза Джордах, — сега ще измъкне и американското знаме.
— Фактите са си факти — продължи мистър Тинкър. — Няма защо да се крият. Ще ви приведа и още един факт. Ако Бойлан разбере кой е подпалил оранжерията му, ще ни осъди всичките, та до края на живота си няма да можем да се оправим. Ще си наеме един ловък адвокат, който ще докаже, че тази стара оранжерия е най-ценният имот оттук до Ню Йорк. — Той размаха юмрук срещу Томас. — Баща ти ще остане без пукнат цент в джоба си. Вие сте непълнолетни. Ние сме отговорни, баща ти и аз. Всичките ни спестявания…