— Що за американец сте вие? — попита Том и в гласа му зазвучаха патриотични нотки. — Питам ви; ЩО за американец сте вие?
Момичето се обърна.
— Разкарайте се, момчета — каза то.
— Искам да ви предупредя, сър — продължи Том, — че ще ви държа лично отговорен за думите на вашата приятелка.
— Не им обръщай внимание, Анджела — каза войникът с писклив теноров глас.
Момчетата отново замълчаха за известно време.
— Моряко, тази вечер ти умреш — извика Том кресливо, имитирайски японска реч. — Американско куче, тази вечер аз ще ти отреже…
— Я си мери мръсните приказки — каза войникът, като обърна глава назад.
— Хващам се на бас, че е по-смел от Ерол Флин — каза Том — и че у дома си има цяло чекмедже с медали за храброст, но не ги носи от скромност.
Войникът вече взе да се ядосва.
— Защо не млъкнете бе, малките? Дошли сме тук да гледаме филм.
— А ние — да правим любов — отговори Том и погали превзето Клод по бузата. — Нали, сладострастнико?
— Притисни ме по-силно, скъпи — каза Клод. — Усещам как гърдите ми пращят.
— Изгарям — продължи Том. — Кожата ти е като на бебешко задниче.
— Целуни ме по ухото — не спираше Клод. — О-о-о-ох, повече не издържам.
— Стига толкова! — извика войникът, Беше извадил вече ръката си от блузата на момичето. — Измитайте се оттук!
Той извика така високо и ядосано, че няколко души от предните редове се обърнаха и зашъткаха.
— Платили сме си за тези места и няма да мръднем от тях — каза Том.
— Ще видим тая работа. — Войникът се изправи. Беше висок към метър и осемдесет. — Ще извикам разпоредителя.
— Не им се връзвай на тези копелета, Сидни — каза момичето. — Седни си на мястото.
— Сидни, не забравяй, че вече те предупредих — ще те държа лично отговорен за думите на твоята приятелка — каза Том. — Това е последно предупреждение.
— Разпоредител! — провикна се войникът към единствения служител, облечен в изтъркана униформа със златни ширити, който седеше на последния ред в салона под светещия надпис „Изход“.
— Шт-шт! — чу се от различни страни.
— Това се казва истински войник — обади се Клод. — Вика подкрепление.
— Сядай, Сидни. — Момичето дърпаше войника за ръкава. — Не виждаш ли, че са сополиви хлапаци.
— Закопчай си блузата, Анджела — каза Том. — Циците ти се виждат. — И се изправи — да бъде готов, в случай че войникът се обърне.
— Сядай, моля те — каза Клод учтиво, когато разпоредителят тръгна към тях по пътеката. — Това е най-интересното място от филма и не искам да го изпусна.
— Какво става тук? — попита разпоредителят.
Той беше около четиридесетгодишен мъж, който през деня работеше в една мебелна фабрика и имаше изморен вид.
— Изгонете тия хлапетии — каза войникът. — Говорят мръсотии в присъствието на дама.
— Помолих го само да си свали кепето — намеси се Клод. — Така ли беше, Том?
— Точно така, сър — отговори Том и си седна на мястото. — Помоли го ясно и учтиво. Той има особено заболяване на очите.
— Какво? — попита недоумяващо разпоредителят.
— Ако не ги изхвърлите, ще станат неприятности — закани се войникът.
Защо не седнете другаде, момчета? — попита разпоредителят.
— Той ви обясни — каза Клод. — Имам рядко заболяване на очите.
— Тук е свободна страна — каза Том. — Плащащ си и сядаш, където искаш. Той да не си мисли, че е Адолф Хитлер? Много важна клечка. Само защото носи войнишка униформа. Бас ловя, че никакви японци не е виждал и по-далеч от Канзас Сити, Мисури, не е стигал. А сега идва тук и дава лош пример на американските младежи, като се натиска с момичета на публично място. И то в униформа.
— Ако не ги изхвърлите, ще ги напердаша — каза с пресипнал глас войникът, като свиваше и разпускаше юмруци.
— Ти говореше неприлични думи — каза разпоредителят на Том. — Чух със собствените си уши. Тук такива не минават. Хайде, изчезвайте.
Вече почти всички зрители се възмущаваха. Разпоредителят се пресегна и сграбчи Том за пуловера. Усетил силната ръка, Том разбра, че човекът не се шегува. Изправи се и каза:
— Хайде, Клод. Добре, господине — обърна се той към разпоредителя. — Не искаме заради нас да става скандал. Просто ни върнете парите и ще си излезем.
— Само това няма да стане — каза разпоредителят.
Том пак седна.
— Аз си знам правата — каза той. И след това извика много високо, така че гласът му прокънтя из целия салон и заглуши стрелбата от екрана: — Хайде, удари ме, звяр такъв.
Разпоредителят въздъхна.
— Добре, добре — каза той, — Ще ви дам парите. Само изчезвайте оттук.