За първи път през живота си той си даваше сметка, че тялото му може би представлява някаква ценност само по себе си, независимо от функциите, които изпълнява. Знаеше, че е силен, бърз, добър в игрите и в побоищата, но никога не му беше минавало през ум, че на някого може да му бъде приятно само като гледа тялото му. Срамуваше се малко, че по гърдите си все още няма никакви косми.
С ловко движение на ръцете тя вдигна високо косата си и я зави на кок. После влезе във ваната. Взе сапуна и пяната заблестя по кожата й. Насапуниса старателно цялото си тяло, без всякакво кокетство. След това и двамата се потопиха във водата и легнаха прегърнати във ваната.
Ако чичо Харолд и танте Елза с двете си момиченца се разболееха и умреха в Саратога, той щеше да остане завинаги в тази къща в Елизиум.
Когато водата изстина, те излязоха от ваната, Клотилд взе една от големите, специални хавлии на танте Елза и го избърса. Докато тя търкаше ваната, той отиде в спалнята на семейство Джордах и легна на току-що застланото, чисто легло.
Зад прозорците със спуснати завеси бръмчаха пчели, зелените сенки превръщаха Стаята в пещера, бюрото до стената приличаше на кораб сред зелено море. За един такъв ден той би подпалил и хиляда кръста.
Тя влезе с леки стъпки и разпусната коса — но сега настроението беше друго. Ето го това нежно, сдържано, загадъчно съсредоточено изражение на лицето й, което той очакваше и толкова обичаше.
Клотилд легна до Том. Ухание на сандалово дърво. Протегна внимателно ръка към него. Любовно докосване, обожание, нещо различно от всичко останало, напълно различно от глупавото ученическо сладострастие на близначките, от професионалната похот на жената от Маккинли Стрийт в Порт Филип. Просто не можеше да повярва, че някои би могъл да го докосва по този начин.
Нежно и внимателно той се отдаде на любовта, а пчелите продължаваха да събират прашец от цветята в саксиите по прозорците. Той вече имаше опит, беше свикнал с нейното едро индианско тяло; когато всичко свърши, легнаха по гръб един до друг и той разбра, че е готов да направи всичко за нея, всичко и по всяко време.
— Стой тук. — Последна целувка по шията. — Ще те извикам, когато стана готова.
Тя се измъкна от леглото и той я чу, че се облича в банята, а после слиза леко по стълбите към кухнята. Том лежеше, загледан в тавана, обзет от признателност и мъка. Яд го беше, че е на шестнадесет години. Не можеше да направи нищо за нея. Приемаше тя да го дарява щедро с любовта си, промъкваше се нощем в стаята й, но не можеше дори да я заведе на разходка в парка или да й подари едно шалче, защото после, току-виж, някой се разприказвал, а и зорките очи на танте Елза можеха да открият новото шалче в счупеното чекмедже в стаичката зад кухнята. Как да я измъкне от тази ужасна къща, в която тя беше робиня? Защо не е на двадесет години…
Свети Себастиан.
Клотилд влезе безшумно в стаята.
— Ела да ядеш — каза му тя.
— Когато стана на двадесет години, ще дойда и ще те измъкна оттук — каза той, преди да стане от леглото.
— Моят мъж — усмихна се тя и попипа разсеяно халката на пръста си. — Не се бави. Яденето ще изстине.
Той отиде в банята, облече се и слезе в кухнята.
На кухненската маса между двете чинии имаше цветя. Флокси. Тъмносини. Тя се грижеше и за градината. Знаеше как се отглеждат цветя. „Златни ръце има моята Клотилд — казваше танте Елза. — Тази година розите са два пъти по-големи.“
— Трябва да си имаш своя градина — каза Том и седна на стола си. Той не можеше да й предложи нищо реално, но затова беше щедър в мечтите си. Стоеше бос и ходилата му залепваха приятно по прохладния, гладък линолеум. Беше сресал грижливо още влажната си коса и русите гъсти къдрици проблясваха. Тя обичаше всичко да е подредено, да блести от чистота — тенджери, тигани, мебели, коридори, момчета. Това беше най-малкото, което можеше да направи за нея.
Клотилд сложи пред него една купа с гъста рибена чорба.
— Трябва да си имаш своя градина — повтори той.
— Яж си супата — каза тя и седна срещу него. След супата имаше печено агнешко бутче — младо, крехко и необичайно за този сезон, с гарнитура от пресни картофи с магданоз, опечени в същия съд с месото. Имаше и една препълнена купа с пресен зелен фасул с масло и салата от хрупкава маруля и домати. В единия край на масата беше поставена чиния с току-що изпечени, топли бисквити и голямо парче масло, а до тях — кана с ледено студено мляко.
Тя го гледаше замислено, докато той ядеше, но когато си подаде чинията да му сипе втори път, се усмихна. Докато стопаните на къщата бяха на курорт, тя ходеше всяка сутрин с автобуса до съседния град и пазаруваше със собствените си пари. Продавачите в Елизиум положително щяха да съобщят на мисис Джордах, че в нейно отсъствие в кухнята й са се устройвали угощения с хубаво месо и отбрани плодове.