— Хайде, Анджела — каза войникът, — да идем да пием някъде бира.
Той понечи да тръгне, но Том го сграбчи за ръкава и силно го дръпна. Чу се шум от скъсан плат и един от шевовете по рамото се разпори.
Войникът се извърна да види нанесената вреда.
— Ах ти, мръсник такъв, скъса ми куртката.
— Казах ти, че никъде няма да отиваш — отвърна Том.
Той отстъпи малко назад с присвити в лактите ръце и разпери пръсти.
— Никой не може безнаказано да ми къса дрехите — каза войникът. — Няма значение кой е — и замахна.
Том се отдръпна така, че ударът се стовари върху лявото му рамо.
— О-о! — изпищя той, като се хвана с дясната ръка за рамото и се преви, сякаш го измъчваше ужасна болка.
— Видяхте ли? — обърна се Клод към зяпачите. — Видяхте ли как този човек удари приятеля ми?
— Ей, войниче — обади се един мъж с посивяла коса и мушама, — нямаш право да биеш такова малко момче.
— Съвсем леко го плеснах — оправда се войникът. — Заяжда се с мен цяла…
Том изведнъж се изправи и удари с юмрук войника в челюстта, но не прекалено силно, за да не го изплаши и той да се откаже да се бие.
Сега вече нищо не можеше да спре войника.
— Добре, малкия, ти сам си го изпроси. — Той се нахвърли върху Том.
Том отстъпи, а заедно с него отстъпи и тълпата.
— Направете им място — извика Клод с авторитетен глас. — Направете им място.
— Сидни — изпищя пронизително момичето, — ти ще го убиеш!
— Няма — отговори войникът, — само ще го напердаша малко. Да му е за урок.
Том се изви и с лявата си ръка нанесе къс удар по главата на войника, а с дясната го ръгна силно в корема. Войникът издаде продължителен хриплив звук, а Том отскочи назад.
— Това е възмутително — каза една жена. Такъв огромен и жесток звяр. Някой трябва да се намеси.
— Не се тревожи — отговори мъжът й. — Той каза, че само ще го плесне няколко пъти.
Войникът замахна бавно и непохватно с дясната си ръка. Том се сниши и заби двата си юмрука в мекия му корем. Войникът почти се преви на две от болка, а Том стовари юмруците си от двете страни на лицето му. Войникът взе да плюе кръв и размаха вяло ръце, като се опитваше да се вкопчи в него. Том снизходително му позволи да го хване, но остави свободна дясната си ръка и го заудря в бъбреците. Войникът бавно се смъкна на едно коляно. Той погледна Том с очи, замъглени от кръвта, която се стичаше от разцепеното му чело. Анджела плачеше. Тълпата мълчеше. Том отстъпи назад. Даже не се беше задъхал. Само бузите му под нежния светъл мъх се бяха зачервили леко. Всичко това продължи не повече от тридесет секунди.
— За тази вечер, толкова, господа — каза Клод. Той бършеше потта от лицето си.
Том се измъкна с широки крачки от малкия кръг мъже и жени, които го гледаха. Те стояха притихнали, сякаш тази вечер бяха видели нещо неестествено и опасно, нещо, което биха искали да забравят.
Клод настигна Том на ъгъла.
— Чудесно, чудесно — каза Клод, — здравата се развихри тази вечер. И какви комбинации, божичко, какви комбинации!
Том се подсмихваше.
— „Сидни, ще го убиеш“ — каза той, имитирайки гласа на момичето.
Чувствуваше се прекрасно. Полупритвори очи и си припомни как юмрукът му забива медните копчета на униформата в плътта и костите.
— Добре беше — каза Том, — само че той не издържа достатъчно. Трябваше малко да го разиграя. Дрисльо такъв. Другия път трябва да изберем някой, който може да се бие.
— Боже — каза Клод, — истинско удоволствие ми достави. Да можех утре да му видя лицето на този приятел. Кога пак ще се биеш?
— Когато съм в настроение — сви рамене Том. — Лека нощ. — Не желаеше Клод да се мотае повече е него.
Искаше да остане сам и да си припомни всеки момент от побоя. Клод беше свикнал да го отпращат най-неочаквано и се отнасяше с уважение към тези промени в настроенията. Знаеше, че талантът се ползува с привилегии.
— Лека нощ — каза той. — Ще се видим утре.
Том махна с ръка и тръгна по широката улица — до дома му имаше много път. Налагаше се да бъдат внимателни, когато Том искаше да се бие, и да ходят в други райони на града. В квартала всички го познаваха твърде добре и го избягваха, когато усетеха, че е в опасно настроение.
Той крачеше бързо по тъмната улица към къщи, натам, откъдето се носеше миризмата на реката, и от време на време се завърташе с танцова стъпка около някоя улична лампа. Показа им какво може, показа им, И други неща ще им покаже. Ще видят ТЕ.
Когато сви зад последния ъгъл, видя сестра си Гретхен, която идваше към къщи от другия край на улицата. Тя бързаше с наведена глава и не го забеляза. Той сви в един вход на отсрещната страна и зачака. Не искаше да говори със сестра си. От осемгодишната му възраст тя не му беше казала нищо приятно. Проследи я с поглед как притича към вратата на хлебарницата и извади ключа си от чантата. Може би някой път ще тръгне след нея, за да разбера как прекарва вечерите си.