— Татко сигурно е във възторг от тази работа — каза Гретхен.
— Не е особено доволен.
— Как е той?
— Откровено казано, няма да се изненадам, ако се окаже, че той в същност е по-болен от мама. От месеци наред не е излизал на двора да блъска чувала, а откакто ти замина, не е ходил и на реката.
— Какво му е? — Гретхен установи с изненада, че е искрено разтревожена.
— Не знам — отговори Рудолф, — Просто си е такъв. Нали го познаваш. Никога не казва нищо.
— За мен говорят ли? — попита предпазливо Гретхен.
— Не казват нито дума.
— А Томас?
— Напълно е забравен — каза Рудолф. — Така и не разбрах какво стана тогава. А и той, разбира се, изобщо не пише.
— Това е нашето семейство — въздъхна Гретхен. Двамата замълчаха, сякаш искаха да отдадат почит на рода Джордах. — Е… — опомни се Гретхен. — Как ти харесва нашето жилище? — Тя посочи с ръка апартамента, който бяха взели под наем с мебелите. Те приличаха на стари вещи, току-що извадени от нечий таван, но Гретхен беше купила няколко саксии с цветя, а по стените беше залепила изрезки от списания и рекламни туристически плакати. Индианец със сомбреро пред някакво селище. „Посетете Ню Мексико“.
— Много е хубаво — каза Рудолф мрачно.
— Много е мизерно — каза Гретхен. — Но има едно основно преимущество. Не се намира в Порт Филип.
— Разбирам какво имаш пред вид — отговори Рудолф.
Защо е толкова сериозен, мислеше тя. Чудеше се какво го е довело при нея.
— Как е онова хубаво момиче, Джули? — попита тя с престорено весел глас.
— Джули — каза Рудолф. — Ту се караме, ту се сдобряваме.
Уили влезе в стаята, решейки косата си. Не носеше сако. Бяха се разделили само преди пет часа, но ако сега бяха сами, тя щеше да го прегърне като след дългогодишна раздяла. Уили целуна бързо Гретхен и приседна на дивана. Рудолф се изправи учтиво.
— Сядай, Руди, сядай — каза Уили. — Не съм ти началник.
За момент Гретхен съжали, че Уили е толкова нисък.
— А-a — извика Уили, като забеляза бирата и изгладения костюм. — Още когато я видях за първи път, й казах, че от нея ще стане добра съпруга и майка. Студена ли е бирата?
— Аха.
Уили се зае да отваря една от бутилките.
— Руди?
— Засега това ми стига — каза Рудолф и седна. Уили наля бира в една използувана чаша, по която все още имаше следи от пяна. Той пиеше много бира.
— Можем да говорим открито — засмя се Уили. — Аз обясних всичко на Руди. Казах му, че живеем незаконно само от формална гледна точка. Казах му, че съм поискал ръката ти и че ти си ми отказала, но се надявам, че отказът ти не е окончателен.
Това беше истина. Той на няколко пъти й беше правил предложение. И беше почти сигурна, че намеренията му са съвсем сериозни.
— Каза ли му, че си женен? — попита тя. Искаше на Руди всичко да му е ясно.
— Казах му — отговори Уили. — Аз не крия нищо от братята на жените, които обичам. Моят брак беше една младежка прищявка, мимолетен облак, не по-голям от човешка длан. Руди е интелигентен млад човек. Той разбира всичко. И ще стигне далеч. Ще танцува на нашата сватба. И ще се грижи за нас, като остареем.
Този път Гретхен се притесни от шегите на Уили. Беше му разправяла за Рудолф, за Томас и за родителите си, но сега за първи път той се срещаше лице в лице с член от нейното семейство и тя се тревожете да не би това да го изнервя много.
Рудолф не каза нищо.
— Какво правиш в Ню Йорк, Руди? — попита тя, сменяйки темата, за да защити Уили.
— Предложиха ми да ме докарат дотук с кола — отговори Рудолф. Той явно имаше да й казва нещо, но се чувствуваше неудобно пред Уили. — Днес не учим.
— Как ти върви училището? — След като зададе въпроса, тя се уплаши, че той е прозвучал пренебрежително, все едно, че го е задала на детето на някои чужди хора, защото не знае за какво друго да говорят.
— Добре. — И с това Рудолф отхвърли училището като тема за разговор.
— Руди — каза Уили, — как ме намираш за зет?
Рудолф го изгледа сериозно. Със замислените си зелени очи.
— Не ви познавам достатъчно — каза той.
— Правилно, Руди, никога не издавай чувствата си. На мен това ми е грешката. Прекалено откровен съм. Каквото ми е на сърцето, това ми е на езика. — Уили си наля още бира. Не го свърташе на едно място. За разлика от него Руди изглеждаше спокоен, уверен в себе си, улегнал. — Казах на Руди, че ще го заведа на твоето представление тази вечер — добави Уили. — Това е шлагерът на Ню Йорк.
— Глупаво представление — възрази Гретхен. Никак не й хареса идеята брат й да я гледа как се разхожда почти гола пред хиляди хора. — Почакай да се появя в ролята на Жана д’Арк.