— Каза ли му също, че пишеш и пиеси? — попита Гретхен.
— Не. Но един ден той сам ще открие това.
Уили още не й беше показал пиесата си. Бил написал само едно действие и половина и щял изцяло да преработи написаното.
Уили взе роклята и закрачи с нея като манекен, като кълчеше бедрата си.
— Понякога се чудя какъв тип момиче би излязло от мен. Ти какво мислиш?
— Нищо — каза тя.
— Облечи я. Нека да видим какво представлява. — Той й подаде роклята.
Тя я взе и отиде в спалнята, защото на вратата на гардероба имаше огледало, в което можеше да се огледа в цял ръст. Преди да излезе, беше оправила грижливо леглото, но сега покривката беше измачкана. Уили обичаше да си подремва следобед. Живееха заедно само от два месеца, но Гретхен вече знаеше всички навици на Уили. Дрехите му стояха разхвърляни из цялата стая. Корсетът му лежеше на пода до прозореца. Докато събличаше пуловера и полата си, Гретхен се усмихваше. Той беше разпилян като дете, но на нея това й харесваше. Обичаше да върви след него и да разтребва.
Затвори трудно ципа на роклята. Сега я обличаше за трети път — за първи път я облече в магазина, за да я премери, и след това в спалнята на Бойлан, за му я покаже. Всъщност не я беше носила истински. Погледна се критично в огледалото. Струваше й се, че дантеленото деколте е прекалено дълбоко. От огледалото я гледаше една възрастна жена с червена рокля, с вид на нюйоркчанка, уверена в прелестите си, готова да отиде навсякъде, без да се страхува от конкуренция. Пусна косата си и тя се разпиля на черни вълни по раменете й. През деня, когато ходеше на работа, я вдигаше на кок за по-удобно.
Гретхен хвърли последен поглед в огледалото и се върна в стаята. Уили отваряше нова бутилка бира. Когато я видя, той свирна с уста.
— Ти ме срази — каза той.
Тя се завъртя на пръсти и роклята се уви около краката й.
— Мислиш ли, че мога да я нося? — попита тя. — Не е ли много разголена?
— Боже-е-ствена е — отговори провлечено Уили. — Идеално замислена рокля. Замислена е така, че всеки мъж, който те види с нея, ще поиска веднага да я свали от гърба ти. — Той се приближи към нея и добави: — Кавалерът пристъпва от думи към дела и съблича дамата. — Той смъкна ципа и свали роклята през главата й. Ръцете му бяха студени от бирената бутилка и тя за миг потръпна. — Какво правим в тази стая?… — попита той.
Отидоха в спалнята и бързо се съблякоха. Първия път, когато облече роклята заради Бойлан, се случи същото. Ехото винаги се повтаряше.
Той я любеше гальовно и нежно, сякаш тя бе направена от нещо крехко и чупливо. Веднъж й мина през ум, че отношението му към нея може да се нарече почтително, и й стана смешно. Не каза на Уили защо се е засмяла. С Уили беше много по-различно, отколкото с Бойлан. Бойлан я сломяваше, обезличаваше я. Любовта с него се превръщаше в напрегнат и жесток ритуал на опустошение, в състезание с победители и победени. След раздялата с Бойлан тя отново дойде на себе си, сякаш се бе върнала от дълго пътуване, изпълнило я с негодувание към онзи, който не зачиташе личността й. С Уили любовта беше нежна, ласкава, непорочна. Нямаше го онова усещане за обърканост и изоставеност, натрапено й от Бойлан, с което беше свикнала толкова много. От любовта с Уили не винаги изпитваше удовлетворение, но това нямаше значение.
— Прекрасно — прошепна тя, когато и двамата се отпуснаха.
След малко Уили се обърна внимателно по гръб; лежаха един до друг, без да се докосват, хванали ръцете си като деца.
— Толкова се радвам, че те заварих в къщи — каза тя.
— Винаги ще си бъда в къщи — отговори той. Тя стисна ръката му.
Уили протегна другата си ръка и напипа пакета с цигари върху нощното шкафче, а тя разтвори пръсти, за да може той да запали цигарата си. Той лежеше по гръб, отпуснал глава на тънката възглавница, и пушеше. В спалнята беше тъмно, само през отворената врата на съседната стая проникваше малко светлина. Той приличаше на малко момче — ако го видеха, че пуши, щяха да го накажат.
— А сега — каза той, — след като доказа властта си над мен, можем да поговорим малко. Как ти мина днешният ден?
Гретхен се поколеба. Не сега, после ще му кажа, помисли си тя.
— Нормално — отговори Гретхен. — Гаспар пак ме ухажваше. — Гаспар изпълняваше главната роля в представлението; през една от почивките по време на репетицията я беше извикал в гримьорната си, за да уточнели някои реплики, а всъщност се нахвърли отгоре й най-невъздържано.