— Гаспар разбира от хубави жени — каза Уили успокояващо.
— Не смяташ ли, че трябва да поговориш с него и да му кажеш да остави приятелката ти на мира? — каза Гретхен. — Или да му разбиеш носа?
— Той ще ме убие — каза Уили без всякакво стеснение. — Два пъти по-висок е от мене.
— Значи, аз съм влюбена в един страхливец — каза Гретхен и го целуна по ухото.
— Ето докъде стигат наивните млади момичета, дошли от провинцията. — И той смуша доволно от цигарата си. — Впрочем в това отношение жените сами се оправят. Щом можеш да ходиш нощем из големия град, трябва да можеш и да се защищаваш.
— А аз ще убия всеки, който се опита да те закачи — каза Гретхен.
— Сигурен съм, че ще го направиш — засмя се Уили.
— Никълс дойде днес в театъра. След репетицията ми каза, че може би ще ми даде роля в една нова пиеса, която ще се играе догодина. Каза, че ролята е голяма.
— Ще станеш звезда. Името ти ще краси афишите — каза Уили. — А мене ще ме захвърлиш като стара обувка.
Не е ли все едно кога ще разбере, помисли си тя.
— Може би няма да мога да играя през следващия сезон.
— Защо? — Той се подпря на лакът и я загледа изненадано.
— Ходих на лекар тази сутрин — каза тя. — Бременна съм.
Той погледна ръката й, взря се в лицето й. Седна и угаси цигарата си.
— Жаден съм — каза Уили и стана сковано от леглото. Тя видя дългия белег в долната част на гръбнака му. Той облече стария си памучен халат и отиде в другата стая. Гретхен го чу, че си налива бира. Тя лежеше в тъмното и се чувствуваше изоставена. Не трябваше да му казвам, помисли си. Сега всичко е свършено. Спомни си нощта, когато сигурно е забременяла. Бяха се върнали късно, към четири часа сутринта, в нечия къща се бе водил дълъг, разгорещен спор. И то не за нещо друго, а за император Хирохито. Имаше много пиене. Главата й бе замаяна и не взе никакви предпазни мерки. Обикновено след такова закъсняване и двамата се чувствуваха много уморени и веднага заспиваха. Точно тази нощ обаче не се бяха почувствували уморени. Заради японския император. Ако Уили възрази, ще му кажа, че ще направя аборт, помисли си тя. Знаеше, че никога няма да направи аборт, но реши, че така ще му каже.
Уили се върна в спалнята. Тя запали нощната лампа. Разговорът трябваше да се води на светло. Лицето му щеше да й каже много повече от думите му. Тя придърпа нагоре чаршафа. Старият памучен халат на Уили висеше на слабото му тяло. Беше избелял от много пране.
— Слушай — започна Уили и седна на края на леглото. — Слушай внимателно. Или ще получа развод, или ще убия оная мръсница. След това ще се оженим и аз ще изкарам курс по отглеждане и хранене на бебета. Разбирате ли ме, мис Джордах?
Тя се вгледа в лицето му. Той не се шегуваше. Всичко беше наред.
— Разбирам те — отговори тя тихо.
Той се наведе и я целуна по бузата. Тя стисна здраво ръкава на халата му. За Коледа ще му купи нов халат. Копринен.
2
Когато Рудолф слезе по стълбите, водещи към заведението на Осма улица, с пътната чанта в ръка, Бойлан стоеше на бара, облечен с палтото си от туид, и гледаше в чашата си. На бара имаше само мъже и повечето от тях вероятно бяха педерасти.
— Както виждам, връщаш чантата — каза Бойлан.
— Тя не поиска да я вземе.
— А роклята?
— Взе я.
— Какво ще пиеш?
— Една бира.
— Една бира, моля — каза Бойлан на бармана. — А аз ще продължа с уиски.
Бойлан се погледна в огледалото зад бара. Веждите му бяха по-руси в сравнение с миналата седмица. Лицето му беше загоряло, сякаш месеци наред се беше пекъл на някой южен плаж. Двама от педерастите край бара можеха да се похвалят с не по-лош тен от неговия. Рудолф вече знаеше, че той използува кварцова лампа. „Държа да изглеждам свеж и привлекателен по всяко време — обясняваше Бойлан на Рудолф. — Дори и когато цели седмици не виждам никого. Това е израз на самоуважение.“
Рудолф по начало беше мургав, затова смяташе, че може да проявява уважение към себе си и без помощта на кварцова лампа.
Барманът им поднесе напитките. Бойлан взе чашата си с леко треперещи пръсти. Интересно колко уиски е изпил, помисли си Рудолф.
— Ти каза ли, че аз съм тук? — попита Бойлан.
— Да.
— Тя ще дойде ли?
— Не. Приятелят й искаше да дойде и да се запознае с теб, но тя отказа. — Нямаше никакъв смисъл да крие истината.
— О-о — каза Бойлан, — значи, приятелят й.
— Живеят заедно.
— Ясно — отговори унило Бойлан. — Бързо си е намерила приятел, нали?
Рудолф отпи от бирата си.
— Сестра ти е прекалено чувствена жена — каза той. — Страх ме е да си помисля докъде може да стигне един ден.