— Това не е гаранция. Тамар е хитра лисица — Гален извърна глава и му каза нещо съвсем тихо.
Тес се подразни от пренебрежението на Гален спрямо нея, но почти веднага осъзна, че няма основание за това: в сделката им нямаше условие Гален да не се отделя от полата й. Трябваше сама да се погрижи за себе си. Тя смело се приближи до Гален и спря кобилата си пред него.
— Уморена съм и имам нужда от храна и вода, господарю.
Той я погледна безизразно и небрежно махна на мъжа до себе си.
— Позволете ми да ви представя съпругата си, Калим. Тес, това е моят лейтенант Калим Рамир.
По красивото лице на Калим се изписа изненада, после недоволство.
— Мейджира.
— Господарю Калим! — кимна Тес и отново погледна Гален. — Както вече ви казах, господарю, гладна съм.
Той улови нотка на предизвикателство в тона й и я погледна. Забеляза напрегнатото лице, изпънатото й като стрела тяло и се усмихна.
— Щом е така, длъжен съм да ти осигуря храна, за да те умилостивя. Вече се споразумяхме за моите задължения. Заведи жена ми в шатрата! — обърна се към Саид. — Дай й всичко, което пожелае!
— Ти ще дойдеш ли по-късно? — попита Тес.
— А ти искаш ли? — усмихна се той малко изненадан.
— Както желаеш — опита се да си придаде безразличен вид Тес и сви рамене. — Просто искам да зная дали да те очаквам.
Без да дочака отговора му, тя се обърна и пусна кобилата сама да си проправя път през скупчените воини. Седеше изправена върху седлото и високо беше вдигнала глава.
— Кой е този Кадим? — обърна се тя към Саид докато яздеха към шатрата на Гален. Тя се намираше до едно искрящо синьо езерце в самия център на оазиса.
— Той е помощникът на Гален. Калим е много смел и уважаван воин.
— Мислех, че Саша е неговият помощник.
— О, не — поклати глава Саид, — това е невъзможно. Господарят Саша е чужденец. Той не е от племето Ел Заланд.
Тес присви устни.
— Как ще е чужденец, след като е приятел на владетеля ви и се бори за вашата кауза?
Саид кимна.
— Не исках да ви обидя. Господарят Саша е истински приятел на Ел Заланд и всички го обичат.
Очевидно обаче те все още не го бяха приели като един от тях, дори след толкова години вярна служба. Чувството й на отчуждение се задълбочи. „Горкият Саша!“ — помисли си тя.
— Струва ми се, че на него така му е приятно — добави Саид и за миг тънка усмивчица се появи на устните му. — Нашите жени много го харесват — усмивката му моментално изчезна, сякаш се бе сепнал от собствената си словоохотливост. — Простете, не исках думите ми да прозвучат неуважително.
— Разбира се, че не — стрелна го Тес с поглед. — Хайде, да се разберем още отсега, тъй като явно ще прекарваме по-голямата част от времето си заедно. Аз не съм като жените в Ел Заландд и нямам никакво намерение да се държа като тях. В конюшнята се чувствам по-добре, отколкото сред жените и техните клюки. Не се обиждам от недискретните ти забележки — направи кратка пауза. — Всъщност това би ми помогнало да се чувствам по-… — търсеше дума, с която да прикрие своята уязвимост, и накрая смело завърши — по-малко самотна.
Изражението на Саид се смекчи. Скочи от коня си пред шатрата и мина отстрани, за да й помогне да слезе.
— Няма да сте самотна. Жените ще се радват да бъдат ваши приятелки. Господарят не би и допуснал да е иначе.
— Ще видим — отвърна Тес, хвана ръката на Саид и се спусна от седлото. — Надявам се все пак и сама да си извоювам някои неща, без да се осланям на вашия господар.
Обърна се и влезе в шатрата.
Саид донесе вода и поля на Тес да се измие, след което се зае да приготви вечерята. Постла пред нея красиво персийско килимче и й поднесе заешко задушено, което беше далеч по-вкусно от храната в кръчмата предната вечер.
— Братовчед ми и Гален няма ли да вечерят с мен?
Саид поклати глава.
— Те ще вечерят с мъжете край огъня.
— Така ли? — сега, когато си беше отпочинала, първите й страхове от необикновената ситуация, в която бе попаднала, постепенно се стопиха. — И аз ще отида при тях — тя отмести паницата и понечи да се изправи, но Саид заклати глава като обезумял и на лицето му се изписа ужас. — Какво? Не може ли!
— Господарят ще бъде много разочарован от мен, ако ви позволя такова нещо. Не е…
— Прието — довърши Тес вместо него. — Обичаите ви са прекалено строги, като на варварска страна.
— Варварска ли! — мъжът очевидно бе обиден. — Народът на Ел Заландд не е варварски. Другите племена са варварски, но ние си имаме закони — намръщи се той. — Няма ли да отидете край огъня?
— Не — отвърна тя. Тази вечер беше твърде уморена, за да застане срещу неодобрението, което вероятно щеше да срещне, ако нарушеше обичаите на Ел Заландд. А и Саид бе започнал да й харесва и нямаше желание да го злепоставя пред Гален. — В тази шатра е много задушно.