Временно извадена от унеса си, жената се размърда, за да отговори на Тес. Тя разтърка слепоочието си и колебливо каза:
— Първо трябва да го изкъпем.
Тес кимна.
— Ще кажа на Саид да донесе вода — тя се изправи и тръгна към входа на шатрата. — Да, това звучи разумно.
Но какво можеше да е разумно в този свят, в който се убиваха невинни деца?!
Тес остана в шатрата на Дала до залез слънце. Когато тя излезе, Саид моментално стана на крака.
— Цял ден нищо не сте хапнали. Построихме си собствен лагер до потока и наоколо открихме достатъчно дивеч за задушено. Да ви донеса ли нещо, Мейджира?
— Не сега — отвърна тя. Беше прекалено разстроена и уморена, за да мисли за ядене. — Къде е съпругът ми?
Той кимна към една голяма шатра на няколко стотин метра от мястото, където се намираха.
— Все още е в шатрата за племенни съвети.
— Заведи ме при него.
— Не е прието жена да безпокои…
Тя го погледна. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Дявол да го вземе, нямам никакво намерение да преча на скъпоценния съвет на мъжете! Макар че един господ знае защо жените нямат думата в тези съвети, след като колят децата им като… — тя спря и се обърна. Саид не беше виновен, че светът е несправедлив към жените. Или може би вината беше негова и на Гален, и на баща й, и на всички мъже, които караха жените да раждат деца, а след това не успяваха да им осигурят безопасен свят, в който да ги възпитават. Тя мина покрай Саид и се отправи към шатрата, където се провеждаше съветът. — Ще изчакам, докато събранието приключи, но трябва да говоря с Гален колкото е възможно по-скоро.
За нейна голяма изненада Калим не беше вътре, а седеше с кръстосани крака на земята пред шатрата и чакаше.
— Защо не присъстваш на срещата? Мислех, че Гален има нужда от твоята подкрепа.
Калим поклати глава.
— Аз съм роден тук и отгледан от тези хора. Всички знаят, че няма да запазя самообладание.
Тес погледна мрачно развалините наоколо.
— А той може ли?
— И за него не е лесно — отвърна Калим и по лицето му пробягна сянка. — Но той е по-силен от нас.
— Бедното дете! — въздъхна тя и в очите й отново засвяткаха гневни искрици. — Не съм сигурна дали самата аз няма да тръгна след Тамар.
— О, каква жестокост — промълви Калим и горчиво се усмихна. После усмивката му се стопи и Тес почувства, че той отново се отдръпна от нея. — Защо си тук? Мога ли да ти помогна с нещо?
— Можеш да извикаш от съвета мъжа на Дала и да го изпратиш при нея — Тес уморено прокара пръсти в косите си. — Направих всичко каквото можах. Тя има нужда от него.
— Ханал няма желание да…
— Боже господи! — избухна Тес. — Не ме интересува какво желае! Тя ще погребе сина си утре, а сега се нуждае от баща му. Трябва ли да вляза и аз да го доведа?
За момент той я изгледа безизразно, после се обърна и се отправи към спуснатото покривало на шатрата.
— Не, това не е необходимо. Аз ще вляза, ще го намеря и ще се погрижа да отиде при нея.
— Ще го направиш ли?
— Защо изглеждаш толкова изненадана? Как може дивак като мен да пренебрегне мъдростта на една жена от Запада?
Тя не обърна внимание на подигравателния тон в гласа му.
— Защо го правиш?
Калим я погледна през рамо.
— Защото си права — отговори просто той. — Ханал няма право да се отдава на собствената си мъка, да мисли за отмъщение и да не дава покой на близките си.
Калим постъпи много добре, като се съгласи да действа. Няколко минути по-късно тя го видя как изблъска един намръщен млад мъж от шатрата и го поведе към дома на Дала, като ту го буташе, ту го водеше.
— Какво има?
Тя се обърна и видя Гален.
— Защо Калим дойде за Ханал?
— Защото му казах, че ако не го направи, аз сама ще вляза и ще го изведа — отвърна Тес. — Дала се нуждае от неговото присъствие.
— Как е тя?
— Малко по-добре, струва ми се. Отнасях се към нея като към кон и, изглежда, че…
Той премигна.
— Като към кон ли?
— Ами, накарах я да се движи непрекъснато.
За миг напрежението и умореният израз на лицето му изчезнаха и вместо тях се появи усмивка.
— Много умно от твоя страна.
— Не зная колко е умно, но за нищо друго не успях да се сетя.
— В подобни ситуации обикновено инстинктите помагат.
— Така ли? — поклати глава тя. — Не знаех. Никога не съм попадала в такава ситуация. Но все пак се справих добре. Мисля, че сега Ханал може да помогне на Дала повече от мен. Не е трябвало да напускаш съвета.
— Справила си се отлично — каза той. — А що се отнася до съвета, оставих ги да се покарат малко — гласът му бе натежал от умора. — Ще се върна по-късно при тях — той я хвана за ръката и я поведе към лагера на Ел Заланд в другия край на селището Ел Сабир. — Тук е много по-зле, отколкото си мислех. Ще наредя да приготвят нещо за ядене и ще те изпратя обратно в Заландан заедно с Калим.