— Саид вече е приготвил яденето — поклати глава тя. — Аз няма да се върна. Обещах на Дала, че ще бъда тук, за да се сбогувам със сина й — тя обходи с поглед изгорелите шатри. — Един бог знае колко много работа ни чака.
— Теб ли?
— А защо не? Нали аз съм тук. Защо да не бъда полезна с нещо? Трябва да изпратим някого в Заландан за храна и други провизии, а аз мога да обходя всяко семейство и да определя от какво и колко има нужда — сви рамене тя. — Освен това ще бъде добре за Дала да е заета с нещо след погребението, а не мога да разчитам на мъжа й. Мисля, че ако й покажа, че имам нужда от нейната помощ, тя ще оздравее по-бързо.
— За всичко си помислила — възкликна Гален и се загледа в нея. — Все пак мисля, че това не е твоя грижа. Не е нужно да вземеш участие и ти.
— Но те имат нужда от мен.
Гален кимна.
— Така е, нуждаят се от цялата помощ, която можеш да им дадеш.
— В такъв случай да не спорим повече. Ще се върна, когато и ти се върнеш в Заландан. Мислиш ли, че ще ги убедиш да не преследват Тамар?
— Ако имам красноречието на Луцифер и търпението на Йаков. И без това вече са им отнели толкова много.
— И ще изгубят още повече, ако тръгнат след Тамар. Този разбойник е много вещ в битките и преследванията.
Тес внимателно подхвърли:
— Ти можеш да им помогнеш.
— Да, но няма да го сторя. Кръвопролитията трябва да престанат — стигнаха до лагера и той пусна ръката й. — Нещата трябва да се променят. Проклет да е Тамар!
Тес бе станала свидетел на тази болка и насилие за един-единствен ден, а ето, че вече се чувстваше толкова нещастна колкото и те. А колко ли по-трудно беше за Гален, който бе израсъл с тези кланета и кръвопролития?
— Какво ще правиш сега?
Той поклати глава.
— Не зная Може би ще се върна и ще продължа да споря с тях — той протегна ръка и прокара пръсти по тъмните кръгове под очите й. — Денят бе доста тъжен за теб.
— И все пак на мен ми бе по-леко, отколкото на Ел Сабир — отвърна тя. Не съжаляваше, че бе дошла. Тези тъжни часове по някакъв странен начин я бяха обогатили и накарали да се замисли. Струваше й се, че е поела по път, от който нямаше връщане назад. — Беше по-леко, отколкото и на теб.
Тази истина също й бе ясна. Трагедията, която я порази тук, я бе накарала временно да забрави за страданието, което Гален изпитваше, но сега остро осъзна на какво бе подложен.
„Той е по-силен от нас.“
Но на каква ли цена успяваше да овладее силата, която бликаше от него?
— Не се връщай тази вечер — внезапно каза тя. — Много си уморен. Изчакай до утре.
— Трогнат съм от твоята загриженост.
— Но няма да промениш решението си.
Изражението на лицето му внезапно се смекчи, но той поклати глава.
— Хората са много разгорещени. Трябва да ги успокоя — хвърли поглед назад към шатрата и добави: — Трябва незабавно да се върна при тях.
— Глупости. Можеш поне да хапнеш нещо. Седни! — тя му посочи един дънер близо до огъня и издърпа големия съд, който вреше на пламъците. — Хапни малко задушено и изпий чаша чай.
— Нямам време…
— Разбира се, че имаш — погледна го тя строго. — Трябва да си отпочинеш. Малко.
В очите му заиграха весели пламъчета и на лицето му се изписа нежност.
— На вашите заповеди, Мейджира.
Зората тъкмо се пукваше, когато Гален се пъхна под одеялото и придърпа Тес към себе си.
— Добре ли мина всичко? — сънена попита тя.
— Не — протегна дългите си крака той и зарови лице в косата й. — Хайде заспивай!
— Не бъди глупав — прозя се тя и се обърна да го погледне. — Ако искаше да продължа да спя, щеше да ме излъжеш. Ще преследват ли Тамар?
— Съгласиха се да изчакат три месеца. Ако през това време не изправя Тамар пред племенния съд, ще предприемат нападение срещу неговото село.
— Какъв е този съд?
Гален замълча за момент.
— Съд на Обединените племена на Седикхан.
Очите й се разшириха.
— За три месеца? Нали каза, че това може да отнеме години.
На устните му се появи горчива усмивка.
— Те точно затова се съгласиха на този компромис. Мислят да ме успокоят и отново да се впуснат в кръвопролития.
— Какво смяташ да правиш?
— Какво мога да направя? — лицето му се озари от дръзка усмивка. — Освен за три месеца да обединя цялата проклета страна?
Тес го погледна с възхищение, запленена от магнетизма, който се излъчваше от него.