— Господ вече е помогнал на мъжете. Сега е наш ред.
— И кога смяташ да се впуснеш в атака?
— Още не съм решила — направи гримаса тя. — Това е трудна задача.
— Възможно е да ти отнеме повече време, отколкото е целият ти престой тук — ръката му започна да гали слепоочието й, но той извърна поглед от нея, — ако искаш да спасиш жените на Седикхан.
Стана й болно от тези думи. Тя знаеше, че с тялото си доставя огромно удоволствие на Гален, но знаеше също така, че той я познава достатъчно добре, за да е наясно какви трудности би могъл да очаква от нея. Тя беше чужденка в тази страна, а през последните няколко седмици бе открила колко подозрително се отнася този народ към чужденците.
Тес смени темата, стараейки се тонът й да изглежда безразличен.
— Хаким ще дойде ли на фестивала след две седмици?
Гален кимна.
— И вероятно ще гласува за съюза. Прекалено много е страдал, за да не се хване отчаяно за всяко нещо, което би могло да му помогне.
— Остана ни да посетим още двама шейха — тя направи пауза. — Освен ако не смяташ да поканиш и Тамар.
— Да не съм луд? Ние сме във война с него.
— Ами ако се ядоса, че не е поканен и се опита да провали събирането!
— Няма да му позволя.
— Как…
— Уморих се вече от разговори — прекъсна я той и започна да разкопчава костюма й. — И без това, когато се върна при Хаким, ще има да говоря надълго и нашироко за това — той наведе глава и прошепна: — Хаким ми предложи кадина за тази нощ.
Тя трепна.
— И ти какво му отговори?
— Какво можех да му отговоря? Казах му, че ти си богиня на любовта и причината, поради която те глезя е, че ме изпращаш в рая всеки път, когато се озова между бедрата ти.
Той започна нежно да подръпва зърното й с устни, при което Тес усети познатото горещо пулсиране между краката си и преглътна.
— Не е трябвало да лъжеш.
Той се наведе над смъкна роклята й и прошепна:
— Аз не го излъгах. Това е самата истина…
Прилича малко на село — обърна се Тес към Гален, докато бяха спрели на възвишението да погледат приготовленията за фестивала.
Долината бе осеяна с над сто шатри и навред кипяха трескави приготовления. Жените работеха пред шатрите си, мъжете се разхождаха наоколо, смееха се и разгаряха. Прекрасни коне, с блестяща на слънцето козина, козина, обикаляха неспокойно из ограденото пасбище в единия край на лагера.
— Не виждам никакви деца — забеляза Тес. — Щом това е фестивал, къде са децата?
— Онези, които не са навършили тринадесет години, не се допускат до фестивала — Гален пришпори коня си. — Децата остават по домовете си и за тях се грижат старците.
— Защо?
— Както състезанията, така и наградите са само за възрастните и се приемат много сериозно — Гален посочи към една малка полянка в западната част на лагера. — Ето я Вайян.
— Къде? — Тес забеляза малката фигура на Вайян, която се движеше спокойно и грациозно сред тълпящите се на поляната хора. — А, видях я! — тя пришпори Павда в галоп Галоп и кобилата се понесе надолу към лагера, изпреварвайки Гален.
— Вайян!
Вайян се огледа наоколо и усмивка озари лицето й. Тя изчака, докато Тес скочи от седлото.
— Радвам се да те видя! Изглеждаш чудесно.
Тес нежно я прегърна.
— Донесе ли Александър?
Вайян се засмя.
— Като че ли съм знаела, че това ще бъде първия ти въпрос. Разбира се, че го донесох. Нали ме помоли в три последователни съобщения да направя това. Той е в моята шатра и можем да го пуснем, когато поискаш. Казах на моята прислужница да му даде зрънцата, когато се върне обратно в двореца — тя видя, че Тес се кани да я прекъсне, и вдигна ръка. — Да, разбира се, че продължих да го обучавам. Калим ми помагаше.
Тес се намръщи.
— Калим ли?
Вайян кимна.
— Всяка вечер той го занасяше до къщата на Юсеф и го пускаше оттам, а през последната седмица обикаляше целия град и го пускаше от най-различни места. Александър вече безгрешно открива пътя за вкъщи.
— Но в нито едно от съобщенията, които Калим изпрати на Гален, не споменава, че ти е помогнал.
— Разбира се, че не би споменал. Това няма нищо общо с държавните работи.
— Права си — наистина беше много мило от страна на Калим да хаби време и сили, за да им помага в това начинание, но Тес не бе особено доволна от това. — Ако Саша беше тук, сигурна съм, че щеше да постъпи по същия начин.
Вайян сдържа усмивката си.
— Вероятно.
— Съвсем сигурно — настоя Тес. — Калим тук ли е?
— Разбира се, всички идват на фестивала. Традиция е всички мъже да вземат участие в игрите.