— Това е добре. Защото в противен случай би било грешка.
Тя изненадано повдигна вежди.
— Така ли? Защо?
— Ако искаш да ме спреш, не трябва да обличаш абсолютно нищо. Много повече ми харесваш без дрехи — усмихна се той. — Но това, че не искаш да бъда с друга жена, ми харесва. Разбираш обаче, че ако направя тази върховна жертва, ще бъде съвсем справедливо и ти да положиш специални усилия, за да ми доставиш изключително удоволствие. Кадините преминават през специално обучение, където усвояват различни сладострастни начини, с които да доставят удоволствие на мъжете — той бръкна в деколтето и потърка зърното на гръдта й. — Искаш ли да ги научиш?
Тя усети как тялото й безпомощно се накланя към неговото.
— Ще ми бъде ли интересно?
— Гарантирам ти.
Тя навлажни устни с език.
— Тогава не виждам защо да не…
— Гален, Тамар е тук!
Калим влетя в шатрата.
— Тамар? — Гален отдръпна ръката си от Тес и мускулите му се стегнаха. — Сигурен ли си?
Калим кимна.
— Аз лично го видях да язди из лагера.
— Сам ли е?
— Да.
Напрегнатите черги върху лицето на шейха се смекчиха.
— Добре. В такъв случай не съществува заплаха. Доведи го.
Калим кимна и излезе от шатрата.
— Тамар! — прошепна Тес. — Боже господи та фестивалът дори не е започнал!
— Очаквах го да се появи. По-добре сега, отколкото по-късно. — Гален се обърна, за да я погледне. — Иди в шатрата на Вайян. Не искам да види…
— Гален, как можеш да бъдеш толкова нелюбезен — чу се гласът на Тамар и той влезе в шатрата. — Аз бих ли провел фестивал, без да те поканя?
Лицето на Гален остана безизразно.
— Благодарение на жестоките си нападения, имаш лоша слава сред повечето от моите гости. Едва ли очакваш да си добре дошъл сред тях.
— Има си хас, сред тези свине! — Тамар сви рамене, прекоси шатрата и си избра една едра смокиня от големия дървен поднос. — Но ти винаги се радваш да ме видиш, нали? — докато оглеждаше Тес, здравите му бели зъби потънаха в смокинята. — Изглеждаш великолепно! Като истинска принцеса, каквато всъщност си — гласът му бе тих и сладникав. — Много подло бе от страна на Гален да не ме посвети в плановете си за теб. Чувам, че обикаляш из страната с моя стар приятел. Успя ли вече да покориш тези глупаци с красотата си?
— Мисля, че постигнахме значителен успех — хладно отговори Тес. — И вероятно моето присъствие спомогна за това.
Тамар отхапа още веднъж от сочната смокиня.
— Каква класа! — белите му зъби блеснаха под черната брада. — Струва ми се, че предпочитам принцесата пред кадините. И искаш ли да ти кажа защо?
— Не, но ми кажи защо си тук.
Тамар отново погледна Гален.
— Ами за да ти дам още една възможност да се откажеш от тази глупост. Върни обратно тези овце и се откажи от опитите да ги убеждаваш да се обединят в съюз, който никой освен теб не желае.
— Или по-скоро който ти не желаеш.
— Признавам, че това никак не ми допада. Моят темперамент не би понесъл оковите на съюза — устните му се разтвориха в усмивка. — Но ти също не би издържал на ограниченията. Обзалагам се, че само шест месеца след създаването на съюза ти първи ще нарушиш законите.
— Грешиш, Тамар.
Тамар поклати глава.
— О, познавам те добре, стари ми приятелю. Твоите глупави идеали ще издържат само дотогава, докато изкушенията не станат прекалено големи — усмивката слезе от устните му. — Уверявам те, че аз лично ще се погрижа да ти осигуря тези изкушения. Откажи се, Гален.
— Когато те си тръгнат, ще има обединен Седикхан.
Тамар тихо изруга.
— И той ще ме обяви извън закона?
Гален кимна.
Тамар злобно го изгледа.
— Това вече не ми харесва. Отиваш твърде далеч, предупреждавам те… — той отчаяно се опитваше да се пребори с гнева си и да запази спокойствие. Накрая на устните му се появи широка усмивка. — Лош избор правиш, Гален — той се обърна и се отправи към изхода на шатрата. Стигна до него, спря и се обърна да погледне Тес. — Не пожела да узнаеш, но все пак ще ти кажа. Причината, поради която предпочитам принцесата пред кадината, е, че никога не съм спал с принцеса… — направи кратка пауза и допълни: — Все още.
В следващия миг изчезна.
Тес се опита да потисне надигащия се в нея страх. Никакъв нож не бе изваден, но тя разбра, че тази среща с Тамар вещаеше много повече неприятности, отколкото предишната.
— Ще те изпратя обратно в Заландан — глухо каза Гален.
Тя се извърна, за да го погледне и поклати глава:
— Заради прищявките на Тамар ли? Никъде няма да ходя. Тук имам цел. Независимо дали ме одобряват или не, всеки път, когато ме погледнат, тези шейхове ще си спомнят за твоята връзка с Тамровия.