— Заминаваш утре сутринта. Калим ще те придружи.
— И когато ме остави в Заландан, няма да минат и десет минути и аз ще поема обратно след него! Какво предпочиташ — да пътувам сама, без придружител, или да остана тук под твоя защита?
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Не познаваш Тамар. Няма да позволя… — той видя стиснатите й устни и вирнатата брадичка и тихо изруга. — Господи, колко си упорита! Не разбираш ли, че Тамар те заплаши.
— Също и теб.
— Тази битка е моя, а не твоя.
Тес не отговори.
Той вдигна ръце, изруга още веднъж, след което се обърна и излезе от шатрата.
Гален греши, помисли си тя. Не разбира ли, че тази битка винаги ще бъде и нейна? Докато е жива, ще бъде и нейна…
Докато е жива…
При тази мисъл тя сякаш се вкамени. Стоеше и гледаше с невиждащ поглед изхода, откъдето Гален бе изчезнал. По дяволите, каза си тя. Нали не искаше да се обвързва с никакъв мъж…
Все пак с Гален Бен Рашид я свързваше една по-дълбока връзка от брачната клетва и удоволствията на плътта.
Не! Тя не желаеше нищо да я обвързва нито с Гален, нито със Седикхан. Искаше да бъде свободна. Това не беше любов. Това, което изпитваше към него, бе само физическа страст и респект към мъжа, който притежаваше необикновени качества. Тяхното съжителство и обща цел ги бяха сближили повече от обикновено, но това не можеше…
Той не я обичаше.
Внезапно я прониза болка, която сякаш я свари неподготвена. След като и тя не го обичаше, защо тогава това откритие й причини такава болезнена мъка?
Тя погледна надолу към елегантната рокля, която бе облякла, за да го задържи да не ходи при друга жена. Вече бе осъзнала колко опасна бе тази игра.
Ала съзнанието й бе замъглено от удоволствието, което той й доставяше. И Полин веднъж си бе изгубила ума по един от нейните обожатели. Бяха минали цели две седмици, преди да се съвземе.
Но Тес не беше Полин и не забравяше така лесно.
Нямаше да мисли за това. Щеше да се отдалечи от Гален и да си намери работа, за да не мисли за него и за тази необяснима връзка, която се бе създала между тях.
Да, точно това трябваше да направи. Когато Дала изживяваше мъката по мъртвото си дете Тес й бе помогнала да не рухне напълно, като я бе принудила да се движи постоянно. Сега щеше да приложи същото и върху сбе си.
Минаваше полунощ, когато Тес чу Гален да влиза в шатрата и да се съблича. Започна да диша леко, като се надяваше да го заблуди, че е заспала.
Скоро той легна на дивана и остана мълчалив няколко минути, след което се обърна към нея и я погледна в тъмнината.
— Ти не спиш ли?
— Не.
— Щях да се върна по-рано, но Хаким поиска да обсъдим закона…
— Няма значение.
Той замълча за момент, после продължи колебливо:
— Не исках да те обидя. Аз бях… загрижен за теб.
— Чувствата ми не са чак толкова нежни, че да се нараняват от груби думи.
— Не са ли? — той протегна ръка и нежно погали бузата й. — Мисля, че са, килен.
Тя стисна очи, за да възпре напиращите в тях сълзи. Каква нелепост! Тази вълна от чувства която я разтърсваше, бе лудост. Това, че той я докосваше нежно, не беше причина да плаче като бебе Да наистина беше добре да се отдалечи малко от него.
— Ти грешиш. Будна съм, защото е много горещо и не мога да заспя.
— Странно. Стори ми се, че нощта е доста прохладна — каза той, протегна ръка и обхвана гърдите й — Плътта ти не е гореща — усмихна се той, усещайки как зърната й набъбват под дланта му.
— Ти ме тренира добре, нали? Трябва да си много горд — тя отблъсна ръката му и се премести в края на дивана. — Съмнявам се, че дори Дафне е научила задълженията си толкова бързо.
— Задължения ли?
— Да ти доставям удоволствие и да родя детето ти. Не е ли това моето задължение? — гласът й затрепера, но тя се постара да се овладее. — Добре, днес аз доста размишлявах и достигнах до извода, че дадох достатъчно доказателства за готовността си да участвам честно в нашата сделка.
Гален трепна.
— Е, и?
— Не искам повече да ме докосваш.
— По дяволите, Тес, казах ти, че съжалявам… — възкликна той.
— Твоите думи нямат нищо общо с моето решение. Любовната игра се оказа много забавна, но вече се изморих от всичкото това галене и милване.
Той се усмихна недоверчиво.
— Интересно, защо не беше изморена рано тази сутрин, когато ме възседна като…
— Не желая да говоря за това — Тес не искаше дори да си спомня за сутринта, тъй като само от спомена започваха да я лазят тръпки по гърба. — Както и да е, ако чувствата ми се променят, ще ти съобщя.
— Благодаря — отвърна той. Иронията в гласа граничеше почти със сарказъм. — Ще ти бъда много признателен за всяка трохичка, която решиш да ми подхвърлиш. Мисля, че е по-добре да се разберем Нямам намерение… — той изведнъж млъкна. Когато заговори отново, тонът му беше ласкав. — Хайде Тес. Кажи ми какво ти тежи.