— С камшик ли?
— По-добре в моите ръце, отколкото в ръцете на Хаким. Не мога да си позволя точно сега да наруша старите обичаи.
— Той е животно, той е звяр! — гласът й трепереше от гняв. — Боже господи, заради някакъв си глинен съд!
— Хаким е много горд с конете си и участието им в състезанията.
— И ти го защитаваш?
— Не, просто ти обяснявам, че каробелът е нещо много повече от един глинен съд.
— Можеше да го спреш.
— Да, ако исках да проваля надеждите си за обединен Седикхан. Нужна ми е помощта му, за да приобщя племената от пустинята.
— Веднъж ми каза, че вашите мъже не биели жените си.
— Говорех ти за Ел Заланд. Племето на Хаким има други обичаи и други закони.
— И ти не можеш да направиш нищо, така ли?
— Не, докато не се обединим и не създадем общи закони.
— А дотогава жените ще ги бият и тъпчат като животни.
— Мислиш ли, че ми доставя удоволствие да гледам това момиче цялото в кърви? — гневно попита Гален. — Знаеш ли колко пъти съм наблюдавал такива сцени и не съм бил в състояние да сторя нищо? — той замълча и направи усилие да се овладее. — Нямам намерение да те лъжа. Дори и след обединението ще минат години, преди да се променят законите, отнасящи се до побоя на жените. Не мога да променя за един ден това, което е продължило векове.
— Ние не сме животни! — ръцете на Тес се свиха в юмруци. — Някой трябва да го накара да разбере!
— Да — уморен въздъхна той и се обърна настрани. Но престани за бога! Казах ти, че не мога да направя нищо. Още не. Може би след известно време… — той започна да събира документите, които се бяха разпилели на пода при излизането им о шатрата. — Хайде лягай си вече!
— О, да, и искаш да заспя веднага. В края на краищата, нали той вече й е запушил устата, за да не чуваме пясъците?
Гален изруга и се обърна да я погледне.
— Защо толкова се разстрои? Твоят собствен баща те е бил до кръв. Самата ти ми каза, че приемаш побоя, без да протестираш.
— Защото бях едно уплашено и наивно дете и мислех, че нямам избор. Промених се.
— Но не можеш да промениш света.
— Защо не? Нима ти не се опитваш да направиш същото?
— Това е различно. Аз съм…
— Мъж? А аз съм само една жена, която трябва да я бият и затварят като животно — тя вдигна ръце. — Света Богородице, ти си варварин като Хаким! — погледна изражението на лицето му и изведнъж гневът й се изпари. Беше го обидила. Бе използвала единствената дума, която можеше да го нарани.
Нежността внезапно се стопи и лицето му се вкамени.
— Ако бях варварин, ти нямаше да чуеш писъците на жената — усмихна се той, пристъпи напред и застана пред нея. — Ти самата щеше да пищиш — пръстите му се уплетоха в косата й. — Когато влезе в шатрата тази вечер, трябваше да те поваля на земята и да не ти позволя да мислиш за друго, освен за удоволствия.
— Аз щях да се съпротивлявам.
— И смяташ, че с това би трогнала един варварин? — той изви главата й назад и се ухили в лицето й — Не знаеш ли, че варваринът се наслаждава на насилието? — Гален протегна ръка и започна да гали извитата й шия. — На моменти съм си мислил, че би ми доставило огромно удоволствие да те видя паднала на колене. Може би Хаким е прав и аз трябва… — той си пое дълбоко въздух. Бавно я пусна и отстъпи крачка назад. — Не! — обърна се и прекоси шатрата. С треперещи ръце отхвърли покривалото и отвори изхода.
— Къде отиваш? — прошепна тя.
— Какво те интересува това? — на устните му се изписа горчива усмивка. — Може би в шатрата на кадините. Искаш ли да дойдеш? Искаш ли да видиш как се забавлява варваринът?
— Думите ми бяха прибързани — колебливо каза тя. — Не исках да кажа това.
— Мисля, че точно това искаше да кажеш. То обяснява много неща. Оставям те тази нощ, защото ми омръзна от насилия — той замълча. — Но това не означава, че така ще се чувствам и утре.
И той напусна шатрата, преди Тес да бе успяла да му отговори.
Тя се загледа след него. Наистина ли отиваше в шатрата на кадините или го бе казал само за да я нарани?
Но дори да бе така, какво я засягаше това?
О, засягаше я. Наистина я засягаше.
Тя бе изпълнена с гняв, бунт, болка и… съжаление.
Бе го наранила. Хвърли в лицето му обвинението което майка му бе изрекла преди време. През целия си живот той се беше борил, за да преодолее варварското в себе си, а тя му каза, че не е успял.
Вината беше на онзи зъл демон Хаким. Ако не беше толкова разгневена, никога нямаше да произнесе тази дума. Сега вече тя имаше да отмъщава на Хаким за две неща.
Тес отиде до изхода на шатрата и се взря в тъмнината. Хаким трябваше да бъде наказан не само заради побоя, който бе нанесъл на онова бедно миче, но и заради болката, която тя беше причинала на Гален. Но Гален бе казал, че не може да направи нищо.