Това обаче съвсем не означаваше, че и Тес трябва да стои с вързани ръце заради обичаите на тази страна и предстоящия съюз. Възмездието на Хаким нямаше да бъде лесно поради деликатната ситуация, но тя не бе глупачка. Ако обмислеше по-внимателно всичките страни на задачата, може би щеше да намери начин…
Гален здраво завърза шарения каробел около кръста си, преди внимателно да се метне на седлото. Двадесет и шестимата ездачи вече бяха до въжето на другия край на лагера. Мъжете бяха облечени в панталони и широки ризи. Глинените съдове в най-различни цветове и оттенъци, се открояваха върху гърбовете им. Ветеранът, спечелил най-много награди в младините си, бе удостоен с честта да обяви старта. Той важно се разхождаше край въжето.
Хаким кимна на Гален, без да се усмихне. Очевидно бе намерил друг каробел, подходящ за неговите нужди, горчиво си помисли Гален, когато забеляза небесносиния съд, завързан на гърба на стареца.
— Успех, Гален!
Гален отмести поглед от Хаким и видя Саша, който идваше към него.
— Защо не яздиш? Снощи, струва ми се, каза, че ще участваш.
Саша избягна погледа му, протегна ръка и потупа Селик по врата.
— Тази сутрин чувствам непреодолим мързел. Уморен съм от пътуването, а и винаги досега каробелът ми се е чупил още преди първия скок и ме е заливал целия с парфюм. Нямам намерение да прекарам остатъка от деня в банята и да се чудя как да се отърва от миризмата — той отстъпи крачка назад и посочи към въжетата, където се бяха събрали ездачите. — Ще застана там и ще наблюдавам заедно с останалите.
Тес не се виждаше никъде. Гален погледна към тяхната шатра и здраво стисна юздите. След кавгата им предишната нощ той не я очакваше да се появи, за да му пожелае успех, но въпреки това усети, че го обзема силен гняв.
— Опасни ли са препятствията? — попита Саша, който продължаваше да гледа към тълпата.
— Не по-опасни, отколкото всеки друг път.
— Това не е добре — измърмори Саша.
Гален подигравателно вдигна вежди.
— Трогнат съм от твоята загриженост.
Саша се усмихна с усилие.
— Скоро ще дадат старта. Време е вече да се присъединиш към останалите.
Гален кимна бързо и пришпори Селик. Трябваше да потисне чувствата си и да се съсредоточи в състезанието. Много беше важно да покаже сила и достойнство пред останалите шейхове, а това означаваше, че трябваше по време на цялото състезание да запази своя каробел здрав. Той не погледна към шатрата, докато се присъединяваше към другите ездачи.
Тълпата изведнъж стихна.
Стартът бе даден.
Второто препятствие представляваше паднало дърво с огромни клони, довлечено от мястото, откъдето трябваше да минат състезателите.
Селик скочи, залюля се при приземяването, след това се закрепи здраво на крака и продължи да препуска. Калим прескочи препятствието след него, но Гален го чу да проклина, тъй като каробелът се бе заклатил застрашително на гърба му. Той внимателно нагласи кожените каишки и продължи напред. Зад него нямаше много ездачи. Един кон бе паднал на земята и отчаяно се опитваше да се изправи на крака. Конят на Ладар, младият шейх на Ел Забор, го хвърли от гърба си и го запрати с трясък в дървото, което се намираше отстрани на пътя, а каробелът се строши на хиляди парченца. Сладникавата миризма на парфюма се примеси с прашния въздух.
— Ладар, вониш на уличница, с която никога не бих легнал в едно легло — развеселен извика Хаким, когато конят му прелетя над падналото дърво, а каробелът му остана непокътнат. — Виж как го прави истинският воин!
Гален се наведе на седлото и зашепна нещо на Селик.
— Какво е това?! — Хаким изрева толкова вбесен, че Гален се извърна още веднъж и хвърли поглед през рамо.
Той се обърна точно навреме, за да види още един ездач, който прелетя плавно над барикадата и профуча край Хаким по пътя.
Тес се бе навела напред и бе пришпорила Павда, а на гърба й беше вързан яркочервен каробел. Тя изпревари Хаким, мина покрай Калим и се засили да настигне Селик.
— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — изкрещя Гален, когато тя се приближи достатъчно, за да го чуе.
В отговор Тес само се усмихна и червената й коса заблестя на слънцето.
Той чу как Хаким започна да ругае и проклина, тъй като Павда вдигна прах в лицето му.
Тес прескочи леко потока само на няколко метра след Гален. Двама конника зад тях не успяха, каробелите им се счупиха и тежката парфюмирана течност се смеси с водите на потока. Калим бе намалил скоростта и изоставаше. Хаким преодоля препятствието и запрепуска след Гален и Тес.