Един храст се бе изпречил на пътеката на около миля пред тях. Селик все още бе начело, но Павда вече го настигаше, когато приближиха следващото препятствие.
— Прекалено високо е за Павда! Заобиколи го, дявол да те вземе! — изкрещя Гален през рамо.
Тес поклати глава. Бузите й се бяха зачервили, очите й хвърляха искри.
Гален изруга и отново се обърна напред, тъй като препятствието бе вече точно пред него. Селик го прескочи, но не без усилие. Гален се извърна и видя как Павда плавно прелетя само на няколко сантиметра над храста.
Той въздъхна с облекчение, обзет от собственическа гордост, към която се бе примесил и гняв при вида на изправената фигура и идеалното равновесие, което Тес бе успяла да постигне при приземяването, за да запази каробела непокътнат.
Мили боже, ако не напрегнеше сили, тази малка пакостница шеше да го принуди да диша праха й, както беше станало и с Хаким!
Той пришпори коня си и го удари с камшика Селик моментално реагира и усили скоростта. Двата коня прескочиха последното препятствие почти едновременно, но Селик отново взе преднина и се понесе по правия път, водещ обратно в лагера.
Гален хвърли поглед назад. Хаким, Калим и още няколко състезателя все още бяха на терена с препятствията. Гален пресече финалната линия само с няколко секунди преди Тес. Чу възторжените викове на зрителите зад въжетата, но не им обърна внимание, а се обърна, за да види как ще финишира Павда.
Но върху гърба на Павда нямаше ездач.
Тес лежеше свита на кълбо в пясъка на три метра преди финалната линия, червеният глинен съд бе разпръснат на малки парченца около нея, а тялото й не помръдваше.
Обзе я неистов страх, когато се опита безпомощно да си поеме дъх. Не бе очаквала, че ще падне толкова тежко. Ударът бе изкарал въздуха от дробовете й.
Чу, че Гален каза нещо. Гласът му сякаш изхриптя, но тя беше прекалено замаяна и не можа да схване думите му. Като насън усети да развързва каишите на каробела и да го освобождава. След това опипа с ръце крайниците й.
— Наранена ли е? — това бе гласът на Саша. Заг-иженото му лице се появи зад Гален.
— Не зная — пресипнало отвърна Гален. — Не мърда.
— Не… съм ранена — задъха се тя, — но не мога… да… дишам.
— Слава богу — отдъхна си Саша. — Казах ти, че е опасно, немирнице.
Гален го стрелна със свиреп поглед.
— Но все пак й помогна в тази лудост. Не би могла да го направи сама.
— Подценяваш я — каза Саша. — Мисля, че щеше да се справи и без мен — той кимна. — Да, дадох й моя каробел и й показах къде да се скрие, за да изчака ездачите.
— По дяволите, едва не я уби — рязко каза Гален. — Защо?
— Тя успя да ме убеди — сви рамене Саша. — А и ти знаеш, че винаги съм презирал Хаким.
— Не… е… виновен Саша — Тес направи усилие да се изправи и седна в пясъка. — Трябваше да…
— Да се пребиеш — довърши Гален. — По време на последното състезание двама мъже загинаха.
— Трябваше да докажа… на Хаким — Тес най-после успя да си поеме въздух. Веднага обаче съжали, тъй като миризмата на парфюма я удари в главата. Господи, как вонеше! — …че не съм животно — тя потрепера, тъй като видя самият Хаким да се приближава, яздейки към нея.
Старецът спря пред Тес и се усмихна със злобно задоволство.
— Видя ли какво става, когато жените не си знаят мястото и се опитват да подражават на мъжете? Завършват в праха — той се обърна, към Гален и попита: — Ще я накажеш ли?
— Уверявам те, че ще чуеш писъците й — каза Гален мрачно. — Има достатъчно време, докато се съберем за последното гласуване следобед.
— Добре. — Старецът се обърна и се отправи към шатрите на Ел Кабар.
Саша пристъпи напред.
— Гален, зная, че си много ядосан, но трябва да признаеш, че тя има право и не е…
— Намери Вайян и й кажи да стопли вода за баня — сбърчи нос Гален. — Господи, как вони! — той се обърна към Тес и студено я попита. — Можеш ли да вървиш?
— Разбира се — тя се повдигна на колене и се изправи на крака. — Казах ти, че не съм ранена.
— Тогава отивай в шатрата и ме чакай там! — той се обърна хвана юздите на Павда и Селик и се отправи към пасбището. — Павда заслужава повече грижи. Можеше да я убиеш на последното препятствие.
— Знаех, че ще се справи. Никога не бих направила нещо, което би я застрашило.
Той не отговори, нито я погледна. Саша леко подсвирна.
— Внимавай, палавнице. Никога досега не съм го виждал такъв.
Когато Гален влезе в шатрата, Тес вече се бе изкъпала и Вайян я загръщаше с дълга хавлиена кърпа.