— Калим — прошепна тя, — с Вайян ли се е случило нещо?
— Остави ни — заповяда Калим на Юсеф и се смъкна от гърба на коня. Когато докосна земята, коленете му се подгънаха и той се хвана за седлото.
Юсеф пристъпи напред.
— Калим, ти си ранен. Нека да те…
— Остави ни — Калим се изправи и пусна седлото. — Трябва да говоря с Мейджира.
Юсеф измърмори нещо под носа си, после неохотно се обърна и се отдалечи.
— Какво се е случило? — попита Тес.
— Тамар. Нападна ескорта, когато бяхме навлезли само на четири мили в хълмовете. Нямахме никакъв шанс. Бяха два пъти повече от нас.
— А Вайян?
— Взеха я в плен. Всички, които не са мъртви, са взети в плен.
Тес с мъка си пое дъх.
— Ти как се измъкна?
— Не съм — горчиво се усмихна той. — Тамар ме пусна да донеса известието в лагера.
— На Гален ли? Но той не е тук. Тази сутрин пое към Заландан.
— Зная. Тамар също знае. Имало е съгледвачи, които са наблюдавали лагера — Калим направи пауза. — Вестта е за теб.
— За мен!
Той кимна.
— Тамар не иска Вайян. Той иска теб. Той мисли, че ти си най-подходящото оръжие срещу Гален Ще размени Вайян за теб. Ако те заведа при него, обеща да пусне Вайян и да ми разреши да я върна обратно в Заландан.
— Света Богородице! — прошепна Тес.
— Ако не дойдеш, той ще даде Вайян на воините си и след това ще я убие — Калим отбягваше да среща погледа й, а гласът му бе съвсем безизразен. — Каза ми да ти предам това.
Тес, слисана, поклати глава.
— Къде е той?
— На хълмовете.
— Може би ще успееш да стигнеш до Заландан, да кажеш на Гален къде се намира Тамар и да го изненадате.
— Тамар е опитен ездач и никак не е глупав, така че всяка нощ ще сменя лагера. Гален няма да го открие — отвърна и погледна някъде зад рамото й. — Той каза, че размяната трябва да се състои следобед или изобщо няма да се състои.
Тес си пое дълбоко въздух.
— Казваш, че трябва да отида?
Той затвори очи за миг, а когато ги отвори, в тях се четеше такава болка, че тя бе поразена.
— Казвам, че Тамар ще удържи на думата си.
— Все пак трябва да има нещо, което можем да направим — разсеяно прокара пръсти в косата си и се опита да мисли. Тамар бе заплашил, че ще накара Гален да наруши съюза. Дори Гален да не я обичаше, той притежаваше достатъчно силно чувство за собственост, което означаваше, че щеше да я потърси, за да си я върне. След като беше убедил Ел Сабир да не напада Тамар, той щеше да се злепостави ако потърсваше отмъщение за себе си.
— Не съм само аз, за Гален е важен съюзът и в никакъв случай сега не трябва да предприема междуплеменна война.
Калим мълчеше.
— Помогни ми — каза Тес. — Какво мога да направя?
— Не зная как да ти помогна. Ти трябва да решиш сама.
— Как да го направя, когато…
— Не мога да ти помогна — грубо повтори Калим. — Не разбираш ли? Той ще я убие и вината ще бъде моя. Не успях да я защитя. Тамар ми я отне и аз го гледах като немощен старец. Тя ще умре. Не мога да ти кажа да не отиваш, дори ако това означава да загубя доверието на Мейджирона.
— Не — каза тя. Вгледа се в измъченото му изражение и я обзе състрадание, примесено чувство за безпомощност. Не беше вярвала, че суровият и строг Калим може да изпитва толкова дълбоки чувства. — Не можеш да ми кажеш да не отида — тя уморено сви рамене. — И няма как да не отида. Вайян не е за онази пълзяща змия.
— Не. Тя беше много изплашена, защото знае какво представлява той. Познава го от детинство.
Тес също бе изплашена, но не можеше да допусне това да замъгли разсъдъка й.
— Тогава трябва да я отървем веднага — каза тя. — Влез в шатрата да ти прегледам раните и да помисля за…
— Не.
Тя се извърна и го погледна.
— Защо?
— Няма да ти позволя да се грижиш за мен. Нямам право.
Тес го погледна уморено.
— Какво ще направиш? Ще стоиш там докато ти изтече кръвта ли? Каква помощ ще окажеш на Вайян, ако си мъртъв? — тя го хвана за рамото и го поведе към шатрата. Тес се намръщи и докато го тикаше към дивана, мислеше усилено. — Първото нещо, което трябва да направим, е да се уверим, че размяната ще се състои без измама. Ще вземем Юсеф и останалите мъже да защитават Вайян след размяната, а след това ще я придружиш до Заландан и ще съобщиш на Гален…
— Той няма да ми прости — едва чуто произнесе Калим. — След Вайян Гален ми е най-скъп, а аз действам без…
— Ще млъкнеш ли, дявол да те вземе? — тя го бутна върху възглавниците. — Не можеш да направиш нищо друго. Трябва да я спасим.
— А какво ще стане с теб?
— Аз не съм като Вайян — Тес започна да развързва парцала, с който бе увита главата му. — Много ли я обичаш?