— Бих дал живота си за нея — просто каза той. — След онова, което се случи, вече изгубих честта си.
— Не знаех…
— Понякога бях дивото момче от хълмовете, но я обичах. Не умея да говоря добре. Не притежавам както братовчед ти дарбата да печеля женските сърца. Аз съм само един воин… — гласът му секна, ръцете му се свиха в юмруци. — Тя не бива да умре.
— Разбира се, че няма да умре — Тес прегледа раната на слепоочието му. — Не изглежда чак толкова зле. Раната на рамото по-сериозна ли е?
— Не, само една драскотина.
— Добре, макар че вероятно ме лъжеш — каза тя и тръгна към входа на шатрата. — Ще повикам Юсеф да превърже раните ти и да ти даде лауданум. По-добре се справям с болни коне, отколкото с хора — Тес спря на входа. — Искам да не ме гледаш така, сякаш съм поела към гроба. Нямам намерение да позволя на Тамар да победи Гален. Само трябва да измисля какво да направя. Сигурно не е чак толкова трудно.
Красиви и смели думи, помисли си тя уморено, когато излезе от шатрата, но как можеше да спаси себе си от Тамар, а Гален — от междуплеменната война? Щеше да й е трудно да избяга сама, ако силите на Тамар наистина бяха такива, каквито ги беше описал Калим, така че не й оставаше нищо друто, освен да разчита на Гален. Но ако Тамар променяше лагера всеки ден, как можеше Гален да го открие?
Трябваше да има някакво оръжие, което би могла да насочи срещу Тамар. Имаше едно предимство, което можеше да използва. Ясно бе, че Тамар, както и Хаким, я смятаха за глупава, но важна фигура в плана на Гален. Възможно бе да използва… очите й се разшириха.
— Света Богородице, дали ще успея?! — тя се обърна и изтича обратно в шатрата при Калим. — Открих!
Тамар погледна Тес, която стоеше с гордо вдигната глава върху коня си, отметна глава назад и извика през смях:
— Аллах, смили се над нас, какво е това?! Целият лагер ли си домъкнала с теб?
— Не виждам нищо смешно — Тес вдигна надменно брадичка и огледа Тамар с хилещите се зад него мъже. — Не можех да тръгна без най-необходимото. Кой знае на кого ще решиш да ме предадеш срещу откуп и колко време ще ми отнеме това?
— Най-необходимото? — възкликна Тамар. Погледът му премина от скъпоценната отърлица около шията й до златното чадърче, което държеше в ръка. Гривата на коня й бе украсена с подобни златни панделки, а конят зад нея бе натоварен със сандъци, имаше дори и плетена клетка с някаква птица.
— Паун! Съпругата на Гален е паун.
— Неговата съпруга е принцеса на Тамровия — каза Тес. — Това никога нямаше да се случи, ако знаех за варварщината, която трябва да понасям тук — намръщи се тя. — В Белажо никога нямаше да ми се случи да понасям тези унижения — тя се обърна към Калим и каза нетърпеливо: — Хайде да приключваме. Вземай момичето и заминавай, за да мога да сляза от този отвратителен кон. Горещината е непоносима.
Калим погледна въпросително към Тамар. Тамар все още не сваляше поглед от Тес. Изглежда, се забавляваше.
— Не ти харесва нашата страна, така ли?
— В Заландан е приятно, но пустинята е непоносима — тя избърса челото си с напарфюмирана кърпичка и каза многозначително: — Караш ме да чакам.
— Моите извинения, Ваше височество — подигравателно се поклони Тамар. Щракна с пръсти, ездачите се разделиха и в края на колоната се появи дребна фигура.
— Вайян!
Вайян подкара коня си към Тес. Лицето на момичето бе пребледняло, а в тъмните очи се четеше болка. Тес почувства изблик на гняв към Тамар, но веднага съобрази, че това можеше да се види лесно в израза на лицето й, и нарочно се обърна към Вайян.
— О, глупаво момиче, причини ми доста неприятности.
— Съжалявам — прошепна Вайян.
Тес сви рамене.
— Може да е за добро. Ако е разумен, двамата с този бандит можем отлично да се разберем, възможно е съдбата да ни е събрала.
Тамар вдигна вежди.
— Наистина ли?
— Ще видим — Тес се обърна надменно към Калим. — Вземай я и заминавай.
— Тес — обърна се към нея Вайян и спря коня си до Павда. — Съжалявам, аз не бих…
— Ако наистина съжаляваш, изчезвай, за да мога да сляза от това животно. Знаеш, че не понасям коне.
Очите на Вайян се разшириха от изненада.
— Но, Тес, аз не…
— Хайде, Вайян — Калим сръчно пое юздите на коня й и го поведе след себе си.
Нима Тамар щеше да ги пусне да си отидат? Тес се вцепени, когато видя как шейхът изгледа отдалечаващите се Калим и Вайян. Не вярваше той ще се отнесе честно към уговорката за размяна, ако това не му се нравеше. Гален й бе казал, че той е човек, който действа според прищявките си.
Реши да му отвлече вниманието. Бързо пришпори Павда и закри гледката на Тамар към Калим и Вайян.