— Само ти да ме примамиш можеш от гората и лова — затова в твоя Форум всички трябва да сме, да! Не спирайте да пазарувате, да пиете и да се забавлявате — особено щом карта „Виза“ притежавате!
Женският глас звучеше тенекиено, а докато говореше, преметнатите през рамото на статуята колчан стрели и лък засветиха в ужасно неоново червено.
— Добре казано, прелестна моя! — главата на Бакхус се заклатушка нагоре-надолу с резки, механични движения. — А сега е ред на брат ми. Аполоне, посвири на събралите се!
Статуята точно пред Памела започна да се обръща, докато застана с лице към тълпата. Арфата в ръцете на Аполон светеше в яркозелено, докато той опъваше струните й. Музиката се разнесе от една полускрита колона до краката на Памела.
— Да, Бакхус, с моята лира ще даря наслада и вдъхновение.
— Това трогва сърцето ми! — изрече дебелата статуя с консервен глас. — О, Аполоне, твоята магия е толкова романтична! Но стига! Време е да призовем светлината на деня!
Статуята на Аполон се поклони тромаво към Бакхус, преди да вдигне ръка. Внезапно куполът на тавана оживя с лазерни светлини, които подскачаха от облак на облак, докато доволният смях на Бакхус изпълваше наситения със сух лед въздух. Прорязващите светлинни лъчи най-сетне се събраха в експлозия от яркост и оставиха фалшивото небе, осветено сякаш бе утро.
— Сега, мои приятели — изрече Бакхус, когато другите статуи изгаснаха и замряха, а едно петно от прожектор с розов нюанс освети руменото му лице. — Яжте, пийте и се веселете! И помнете — трябва да се върнете за специалното вечерно шоу точно в осем часа! До тогава — Carpe diem4
Когато безумният му смях утихна и се отприщиха спонтанни аплодисменти, Памела дочу една жена, облечена в червен клин, да казва на приятелката си:
— Не е ли по-хубаво от последния път, когато бяхме тук?
— Аха — отвърна приятелката й.
— О, Господи… — изстена Памела.
Трета глава
— Не, не бива да се тормозиш. Знам точно какво те кара да изглеждаш толкова притеснена. — Еди потупа ръката й. — Парите не са проблем. Няма да си спестя нито един разход, за да реализирам идеята си.
— Може да вярвате на думите му, госпожо. Еди ще ви осигури всички средства, от които се нуждаете.
Памела погледна вдървено нагоре към високия мъж.
— Колко непоносимо грубо от моя страна — рече Еди. — Памела, нека те представя на моя асистент, Джеймс Риджууд. Джеймс, това е нашият многоуважаван интериорен дизайнер, Памела Грей.
— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожо — Джеймс пое ръката й в силно, сухо ръкостискане.
Еди плесна длани в пълните си бедра.
— Едва сдържам вълнението си! Сега, след като видя прекрасния фонтан, кажи ми, Памела, какво мислиш?
— Какво мисля? — Памела повтори въпроса, за да спечели малко време. С Еди седяха един до друг на една от фалшивите мраморни пейки, подредени в кръг около притихналия фонтан. Заради пълнотата на писателя скамейката, която нормално побираше трима или дори четирима души, сега бе пълна, така че Джеймс трябваше да стои прав отстрани. Памела премести безпомощно поглед от блесналите очи на Еди нагоре към Джеймс, който я гледаше със сериозното, внимателно изражение на ученик. Той нямаше да й помогне, осъзна Памела. Джеймс също се бе запалил по интериорната трагедия.
— Да! Какво мислиш за това да оформиш централната част на дома ми като този фонтан?
Памела погледна Еди внимателно. Големият мъж не се преструваше. За съжаление това не бе шега. Той наистина искаше проклетото нещо. Тя прочисти гърлото си и пое дълбоко въздух, преди да се гмурне в отговора си.
— Определено е необикновена идея.
Еди и Джеймс закимаха в знак на ентусиазирано съгласие.
— Имам обаче някои първоначални притеснения. Първо — тя направи жест към огромното водно фиаско — размера. Ако си спомням правилно, каза, че домът ти е грубо хиляда и сто квадратни метра. Това, разбира се, е просторно жилище, но се опасявам, че дори имот с тази площ не може да побере фонтан с такива — тя спря, мълчаливо изключвайки думи като „чудовищни“ и „гротескни“ — величествени размери.
Еди отметна глава назад и се разсмя от сърце, което накара няколко човека да спрат и да го зяпнат.
— Сега разбирам шокираното ти изражение, скъпа. Аз не искам фонтана вътре вкъщи, а на централно място в двора ми. Джеймс, покажи на нашата Памела какво имам предвид.
Усмихвайки се, Джеймс вдигна великолепно кожено куфарче с цвят на бургундско вино и извади дебела кафява папка, която й подаде. Памела я отвори и видя подробни цветни рисунки и планове на изискана вила в италиански стил. Бе построена под формата на огромно U около прекрасен централен двор, покрит с мраморни плочи. Несъмнено бе предвидено дворът да бъде основният акцент. Памела усети как кима, оценявайки архитектурните достойнства на къщата. После примигна и се вгледа отблизо в рисунката. Върху цветната интерпретация на стилния двор някой бе надраскал с молив различни промени. „Да се отсекат дървета. Да се замени с римски колони, може би златни, като във Форума?“