Трябва да признае, че Хера е права, макар много пъти да бе искал жена му да не е толкова наблюдателна и безпогрешна. Лицето на Зевс се сви в гримаса в опита му да забрави знаещия израз на острите й очи. С тях тя виждаше право в душата му.
— Всички те — внезапно каза Зевс, като посочи тълпата под краката си — креят на Олимп твърде дълго. Крайно време е да се смесят с днешните смъртни.
Бакхус се опита да прикрие раздразнението в гласа си.
— Аз съм единственият безсмъртен, който се интересува от съвременния свят. Защо искаш всички тези да внесат хаос във владенията ми?
Зевс погледна Бакхус през рамо.
— Деметра и Персефона наскоро посетиха съвременния свят на смъртните и богинята на плодородието ми каза, че Персефона толкова се привързала към едно царство, наречено Тулса, че сключила сделка с някаква смъртна жена, за да може да се връща там, когато поиска.
Бакхус пое дълбоко въздух и се опита да не се сгърчи под погледа на Гръмовержеца.
— Тогава защо не отворим портала в Тулса?
Зевс поклати глава и отново потъна в съзерцание на препълнената зала. Разговорът му с Деметра го убеди, че Тулса не е място, където млади богове и богини могат да идват и да си отиват, без да останат незабелязани.
— Не, Бакхус, мислих много по въпроса. Претърсих съвременния смъртен свят и видях, че Лас Вегас предлага перфектната обстановка със своето фантастично смъртно пресъздаване на двореца на Цезар и на Форума.
Зевс се подсмихна при спомена за глупостта, която зърна през портала.
— Но Лас Вегас е моето царство! Знаеш колко много време посветих, за да направя Цезар Палас и Форума мои. Искаш всички тези, които сега се разхождат безгрижно под краката ти, да се намесят в част от света, която избрах за себе си.
Зевс рязко обърна глава и очите му гневно засвяткаха.
— Позволяваш си твърде много, Бакхус! Май забравяш чия е върховната власт сред боговете?
Една гръмотевица проехтя заплашително зад тях.
Бакхус бързо наклони глава.
— Прости ми, повелителю!
— Не се самозабравяй, Бакхус! Това, което съм дал, мога и да отнема.
Зевс изгледа сурово по-низшето божество и след това продължи критично да оглежда тълпата под краката си.
— Погледни ги, порталът бе отворен за тях за съвсем кратко време, но вече усещам промяна. Дори нимфите са развълнувани. — Зевс замълча и се намръщи, като си спомни колко много прекрасни полубожества избраха да се превърнат в звезди, цветя и дървета — толкова бяха отегчени от живота си. — Пламенност… ето какво липсва на Олимп. Именно това ще ни даде отново Лас Вегас.
— Но, повелителю — Бакхус прикри растящия в него гняв и придаде на гласа си загрижен, бащински тон, — знаеш какво се случва, когато богове и богини се намесят твърде много в живота на смъртните. Помисли за Троя, спомни си Медея и Язон или в какво се превърнаха Херакъл и Ахил. Нима искаш да обречеш света на днешните смъртни на хаос и душевни мъки?
— Не се нуждая от поученията на такъв като теб, Бакхус — гласът на Зевс беше равен, но предупреждението бе недвусмислено. След това върховният повелител на боговете се усмихна, променяйки настроението си тъй лесно, както пролетна буря изчезва от планината. — Вече съм обмислил всичко и съм въвел някои… ограничения — Зевс произнесе думата бавно и внимателно, с блеснали очи, — които смятам да обявя тази вечер. Децата ми ще са само изискани посетители, които се наслаждават на напълно заслужена почивка в царството на Лас Вегас. — Той извърна главата си така, че Бакхус да види непреклонния му, величествен профил.
— Дискусията приключи! Моята воля остава!
Бакхус нямаше друг избор, освен да се поклони и почтително да се оттегли от балкона, но цялото му божествено същество се бунтуваше. Нуждите му отново бяха пренебрегнати и Зевс отново отдаваше предпочитание на любимците си. Той, Бакхус, успя да направи Вегас своя собственост, място, където го боготворяха. Всеки ден във Форума той се радваше на вниманието на своята публика от смъртни. Те го аплодираха! Обожаваха го! А сега какво? Трябваше да споделя своето царство с младите, прелестни галеници на Олимп!
— Ще видим… — промърмори Бакхус през стиснати зъби, щом гласът на Зевс прогърмя от балкона и призовава всички в залата да запазят тишина.
— Скъпи мои деца! — започна върховният повелител на боговете, излъчвайки неустоимо божествено сияние около себе си. — За мен е огромно удоволствие да видя, че се наслаждавате на последния ми дар. — Той протегна ръце с разтворени длани към двете колони в центъра на залата, между които се въртеше и потрепваше матов диск от светлина. — Тази вечер имам още новини за вас! Реших порталът да бъде отворен за нашите свити от прекрасни нимфи, както и за младите Олимпийци!