Развълнуваните ахкания на по-низшите божества и полубожества звучаха като сладка музика в ушите на Зевс.
— Но помнете, прекрасни мои — продължи той, — че навлизате в свят, който не е свикнал богове като нас да се разхождат сред хората. Не отивате там, за да се месите в делата на смъртните, а по-скоро да наблюдавате и да се наслаждавате на един уникален свят. За да не се изкушите и да забравите, че там сте единствено и само посетители, реших портала да бъде отварян в определено време.
Блестящите лица долу останаха обърнати към него в очакване да чуят продължението на речта му. Зевс претърси с поглед множеството, за да открие Деметра, която бе царствено изправена до дъщеря си. Той наклони глава към нея в знак на почтителна благодарност и продължи:
— Богинята на плодородието ме информира, че днешните смъртни се отдават на своите веселия в кратък период от няколко дни, наречен уикенд. И така, нашият портал ще бъде отворен по време на човешките уикенди. Можете да се веселите с днешните простосмъртни от вечерта на техния петък, по здрач, до изгрев-слънце на човешкия понеделник.
С едва забележим жест на ръката Зевс усмири ентусиазирания шепот, предизвикан от думите му.
— А сега… дарявам ви Царството на Лас Вегас! — Гръмовержецът плесна с ръце и в отговор небето се разтърси от тътен. Тълпата нададе радостни викове.
Долу в залата за пиршества Артемида се засмя и кимна любящо с глава към Зевс, след което се обърна към брат си.
— Баща ни определено е доволен от себе си — каза тя.
Аполон сви рамене:
— Не разбирам цялото това въодушевление. Какво толкова? Говорим просто за модерния свят на смъртните, а не за някакъв нов Олимп.
Артемида повдигна една съвършена, златна вежда:
— И това го казва богът, който в продължение на месеци шпионира една съвременна смъртна в Царството на Тулса.
— Просто вършех услуга на Деметра — отвърна той някак прекалено равнодушно.
Артемида замълча, но се загледа внимателно в своя брат близнак, който без особен ентусиазъм флиртуваше с някаква нимфа с вплетени в косите теменужки, която имаше нужда да излее в думи вълнението си от предстоящите посещения в Царството на Лас Вегас. Няма съмнение, Аполон се държи странно след провала с Персефона.
Артемида отпи от рубиненочервеното си вино, докато си спомняше за внезапното отхвърляне на Аполон от Персефона и за странното й увлечение по Хадес. Учудването на брат й премина в пълен шок, когато се разбра, че душата, временно населявала тялото на богинята, всъщност бе душа на смъртна жена. А самата Персефона се бе престорила на смъртна в съвременния свят. Оказа се, че някаква си смъртна бе отхвърлила Аполон и се бе влюбила в бога на подземното царство! Прекрасните устни на Артемида се извиха в презрителна усмивка. Смъртни! Опитът й показваше, че те или хленчат, или имат нужда от постоянни грижи, или са така изпълнени с високомерие, че се самоунищожават. Като цяло смъртните стават само за леки забавления и флирт. Не че тя някога би искала да се занимава със смъртен, но брат й имаше различно мнение по въпроса. Той често през смях споделяше с нея историите си за поредното прелъстяване на някоя отчайващо наивна млада девица. Артемида отпи още една голяма глътка от чашата си. За смъртните е хубаво да получат в дар любовта на един бог. Жените би трябвало да са благодарни, ако ги забележи бог като нейния брат близнак.
Приказливата нимфа се бе отдалечила и Аполон стоеше мълчаливо, втренчил поглед във въртящия се портал. В момента брат й просто имаше нужда от разнообразие. Твърде дълго време прекара в безцелно шляене из Олимп, обзет от мрачно настроение заради глупавата смъртна, която го отхвърли. Той трябва да си припомни, че смъртните са слаби същества, че безумният им живот минава като кратък миг, че могат лесно да бъдат манипулирани, а след това захвърлени.
Една усмивка бавно пропълзя по безупречното й лице. Кое място би могло да му припомни по-добре за незначителността на смъртните, ако не съвременен свят, гъмжащ от тези жалки същества?
— Ела, братко — каза тя с весела усмивка. — Хайде да посетим Царството на Лас Вегас.
Първа глава
Господи, тя обожаваше летищата! Напомняха й за любов, вълнение и обещание за ново начало. Не за пръв път Памела си помисли, че навярно именно нейното дълбоко и романтично увлечение по летищата бе възпламенило връзката й с Дуейн. Само като го зърна, облечен в пилотска униформа на „Юнайтед еърлайнс“, всяка разумна мисъл напусна тялото й, заедно с една смешна момичешка въздишка на удоволствие.