— О, всъщност, аз не съм тук за удоволствие. Пътувам по работа.
— Красиво младо същество като теб със сигурност ще намери време да съчетае и двете.
Жената помръдна знаещо изписаните си с молив вежди.
Памела усети как челюстта й се стяга. Мразеше да се държат с нея покровителствено само защото случайно бе привлекателна. Скъсваше си задника от работа, за да успее. И на трийсет не беше млада!
— Може би щях, ако нямах собствен бизнес и не ме интересуваше дали клиентът ще препоръча работата ми на други. Това обаче не е моят случай. Така че съм тук заради работата си, не да си играя.
Изненаданият поглед на спътничката й се задържа на обиците й с диаманти — всеки по един карат — и на добре ушития й костюм „Фенди“ с цвят на слонова кост. Класическата му разцветка се подчертаваше чудесно от пъпешовомандаринен копринен шал и прилепнала блуза без ръкави.
Памела видя какво се чете в погледа на жената и й се прииска да изкрещи: „Не, дрехите ми не са купени от някой проклет мъж!“
— С какво точно се занимаваш, скъпа?
— Собственичка съм на „Руби Слипър“, студио за интериорен дизайн.
Сбръчканото лице на жената омекна в усмивка и Памела сепнато осъзна, че тя вероятно е била много красива някога.
— Руби Слипър… Харесва ми. Звучи наистина хубаво. Обзалагам се, че си много добра в това, което правиш. Веднага се вижда, че имаш класа, но това не е класата на Вегас. Какво правиш тук?
— Имам клиент писател, който си строи ваканционна къща във Вегас. Покани ме да я декорирам.
— Писател… — жената разпери дългия си червен маникюр. — Сигурно е голяма работа. Кой е той? Може би съм го чувала.
— Е. Д. Фауст, пише фентъзи.
Памела бе проверила набързо името му в Амазон по време на първия им разговор. Мъжът се представи като „Е. Д. Фауст, автор на бестселъри.“ Нямаше представа кой е, но щом изписа името му в търсачката на Амазон, на екрана й засветиха страница след страница със заглавия като „Колоните на меча“, „Голи ветрове“, „Вярата на прокълнатите“ и така нататък. Памела не се интересуваше особено от автори на научна фантастика и фентъзи. Четеше по малко от всичко, така че бе пробвала някои от най-големите имена в жанра, но всички твърде много си приличаха. Мечове, магиии, космически кораби, кръв, тестостерон… дъра-бъра… скука. Памела обаче не беше глупава. Разбира се, не можеше да каже всичко това на спътничката си. Един от основните й принципи беше никога, абсолютно никога да не говори неприятни неща за свой клиент. Така че се усмихна лъчезарно и кимна в отговор на празния поглед на спътничката си, сякаш за нея Е. Д. Фауст бе Нора Робъртс.
— Току-що излезе книгата му „Колоните на меча“, но досега има публикувани над петдесет книги и повечето са били във всички най-големи класации за бестселъри.
— Никога не съм го чувала, но в крайна сметка аз обичам хубавите кръстословици повече от всичко на света — жената отново се изкикоти.
— Е, всичко, освен висок, снажен мъж с каубойска шапка и студена бира.
Докато се смееше, тя смушка Памела с лакът — този път нарочно. Памела с учудване усети, че отвръща на усмивката й. Имаше нещо честно и непосредствено във възрастната жена, което правеше грубото й лице и недодяланите й маниери привлекателни по някакъв особен начин.
— Памела Грей — каза тя, протягайки ръка.
— Били Мей Джонсън — жената отвърна със силно ръкостискане и топла усмивка. — Приятно ми е да се запознаем. Ако имаш нужда от приятелска физиономия или студена бира, мини през „Фламинго“. Обикновено работя на бара на първия етаж.
— Може и да се възползвам.
Стюардесата обяви, че се приземяват и Памела върна седалката си в изправено положение. Били Мей поклати глава и промърмори нещо над квадратчетата в кръстословицата, повечето от които още стояха празни.
— Да знаеш, че претенциозният „Ню Йорк Таймс“ съвсем е отишъл по дяволите, щом позволяват на бракоразводни адвокати от Тексас да му правят кръстословиците — тя въздъхна и се концентрира върху един от въпросите, след което погледна Памела подозрително. — Хей, надутото обяснение е „метафорична еманципация“. Отговорът е с осем букви. Всичко, за което мога да се сетя, е „Будвайзер“, но то е с девет букви.
— Адвокатът, който е направил кръстословицата, мъж ли е или жена?
— Мъж.
— Опитай „издръжка“ — каза Памела, усмихвайки се дяволито.
Били Мей попълни квадратчетата с доволно изсумтяване и намигна на Памела, докато самолетът се приземяваше.
— Току-що си спечели безплатна бира. Надявам се, че си толкова добра в декорирането, колкото и в кръстословиците.