„Мене, Текел, Фарес.“
…И леден трепет мина през душите на вси пируващи — и смутиха се.
А ръката се изгуби…
И царят се изсмя и запя, но не бе никому до песен, та песента на царя се видя престорена и не от сърце.
И млъкна царят.
Мълчеха всички.
И повика тогава царят маги, та им заповяда да разгатнат думите, що бе написала ръката. Защото думите стоеха още на стената — и светеха с кървав блясък.
Но никой не смогна да разгатне чудните думи.
И студено мълчание смути духовете.
А когато уплаха облада сърцето и на сетния роб, сепна се царят — и прати да повикат Данииля.
И дойде Даниил, окован с вериги — в позорна дреха, с кървава звезда на гърди: — дреха на съблазнител.
И посочиха му думите на стената.
И слезе светъл дух над Данииля — и погледна магът думите, па каза:
„От гняв на царска неправда страдам аз — та затова се не боя от гняв. А гняв вестят думите върху стената. Знам: опасни са тези думи — и царят ще се разгневи…
А ето смисъла на думите: чуйте ги вие, които пирувате за последен път в живота си!
Мене: — това са Везните на Гнева. Претеглено е всичко на земята и на небето. Претеглени са и съкровищата на вавилонското царство.
Текел: — това е Орелът от Запад, който чете слова, неразчетени от вас. Преброено е всичко на земята и на небето. Преброени са и дните на вавилонския жезъл.
Фарес: — това е Лъвът, който носи кръст па челото си. Разделено е всичко на земята и на небето. Разделена е и вавилонската държава.
Чухте: смисълът на тези думи е гибелен за царя и за вас. Тази нощ нови мъже ще грабнат на царя земя и престол.
И дори тази чаша, с която пиете, ще бъде изпълнена в кръвта на самия цар.
Аз казах!“
И облегна се Даниил до един стълп — и развързаха го по знак на царя.
И пуснаха го на волност.
А царят обори глава — и всички останаха скръбни и замислени…
Тежка мъгла от мъка вися над двореца до трета стража.
…А призори нападнаха двореца мъже с къси туники — мъже облечени в желязо и мед.
И убиха царя, а велможите взеха в плен. И чашата се препълни с царска кръв, а велможите оковаха в тежки вериги — и ги привързаха на своите колесници. И целият дворец стана плен и пожар. И никой се не спаси.
Само царицата, до смърт уплашена от враговете, успя да се скрие в подземията на своите покои. И като наближиха враговете до нейните чертози, тя избяга по таен път вън от двореца.
И не знаете де да отиде.
А враговете я търсеха.
И прати царицата люде да повикат Данииля.
И дойде Даниил, облечен във висон, с меч на бедрото — и с броня на гърдите.
И падна царицата на колене пред него, та го замоли да я прости за злините на клеветата — и да я спаси от ножа на враговете.
Поведе я Даниил далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята към Запад.
И съжали я Даниил, като я гледаше плаха, слаба и безпомощна.
И обърна се към нея сърцето му.
…И когато завилня симун през нощта — и планини от пясък се понесоха в пустинята, — засипа ги, прегърнати пред гроба.
И викът на симуна разнесе низ пустинята легенда. Легенда за тогова, който победи лъвовете, даде на избраниците от Вавилон потайните слова на Моисея, разгада виденията на царя — и обикна Жената тъкмо преди нейната смърт.
Соломон и Балкиза
Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакътен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачава, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите.
И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл.
Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър като резец на царски писец.
…Мракът падаше в чертозите на Соломона като тежки дипли на старо тъмно кадифе и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червеномедни жъртвеници.
И в скъпите покои образът на Соломона грееше като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи — да му се радват.
На главата му блестеше забрадка от златотъкан лен със зелени цветя на папирус — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед.