Чуй сега какво ще каже Соломон!
От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа.
Живееше преди време момък. И закопня по жена сърцето му. И в тиха вечер като тая стана той, та отиде при черен маг. И поиска питие за обич. А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири от него.
И докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й.
А тя се събуди, но бе тъмно — и тя бе тръпна, та не видя.
И отиде момъкът при мага с капките.
Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде душата нему.
И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от душата си.
И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч — и капката стана човешка сянка — и доби сила на жив човек.
А жената изпи питието — и прилепи се сърцето й към момъка. И обикна го тя: от все сърце го обикна.
Но сянката го следеше невидимо. И тровеше тя миговете на щастието му — и размътваше покоя на сърцето му.
И заснова замислен момъкът нагоре-надолу, отрови се сърцето му и не можете да намери покой. И така — чак докле умря. Цял живот.
А когато втори път се роди (защото, царице на Сава людете се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И каза й, че от любов към нея си е продал душата.
Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне.
И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожъртвува всичко за оногова, когото люби.
Послуша го момата. И отиде на планината, па се помоли там.
И яви и се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та разпра гръдта й. И като извади сърцето й, запали го с огън от небето.
А тя умря.
И по свещено заклинание на светлоликия Мъж сърцето пламна с пурпурен пламък на саможъртвена любов — и тръгна след момъка.
Разбра тогава момъкът колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник и душата на момъка видя волност.
И когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свръхземна обич — и обичта ги изгори с небесен пламък.
И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звездите украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени.
…От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но — колко малко спомня тя словата на сегашния живот.“
И когато млъкна Соломон, Балкиза каза:
„Притчи за богове — на боговете трябват.
— Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята… Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем!…
— От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна…
И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина — дано ги залюбя.
Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя.
Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож. — И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало.
— Нож и огледало — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царю — нож и огледало: ето каква е любовта на земята.
И — венци от кръв…
Това е за людете.
А за боговете има обич на мъдрост и сърце.
Ти бог ли си?
… Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз…
Е видях, че на мъдростта му наистина няма дъно. Ала не мъдрост дири Балкиза, а — нож. Но няма нож у Соломона.
Притчи — добра украса на ум и за реч са те. Но в живота е безсилна всяка притча.
И — затова обичаме ние ножа.
Но — няма нож у Соломона.
— И тъй, аз си отивам.
Но когато дойде вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята — и косите на Соломона побелеят, нека си спомни царят за Балкиза, че — когато първица го срещна тя — подари му нож в ножница от крокодил!
Аз свърших!“
И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му… Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен.
А на голямата абаносова маса лежеха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена.
Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги…
Видение на Ездра
Десницата Господня слезе над Ездра, жрец на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му. И нови думи му нашъпна Духът Господен. Видя пророкът страшни неща, които ще станат след време. И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени народи се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха. Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере.