Чедата на Греха бяха грозни и космати и лишени от човешка реч. Те можеха само да крещят и да реват и да надават остри писъци, но да говорят те не можеха. Дори самите им бащи и майки се отвръщаха от тях, защото им се виждаше нелепо да галят чудовища и да целуват космати лица. Те ги караха на работа, защото маймуните бяха силни и едри; те бяха рожби на исполини. Що имаше тежка работа, тия чудовища трябваше да я вършат. А когато се противяха, бащите им ги биеха с тояга и бич — и те трябваше да се покорят. Но чедата намразиха родителите си; те ги издебваха нощем, когато спят, и ги убиваха, а после избягваха в горите.
Тъй Грехът се умножи по света. И чу Бог писъка на земята, която стенеше под Греха — и разгневи се Бог.
И прати мълния, та разори кулата и разсипа града до камък. И с безумие порази Силният ума на исполините, та се гледаха един другиго, без да могат се позна. И пръснаха се по света — и покой не намери никой.
За да се сбъдне това, що бе казал Алтотас:
„Като песъчинки морски ще се изгубят — и следата им не ще намери никой!“
Мелхиседек
Живееше в онова време човек, силен по дух: името му — Мелхиседек, цар на правдата. Той царуваше в страната, наречена Салим, което значи — Мир. Той бе жрец на Всевишния. И никой не знаеше, има ли баща или майка. И никой не можеше да каже уверено отде е дошъл Мелхиседек. В земята Салим го бяха заварили първите мъже и жени, които се бяха преселили там, за да заживеят. Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули.
Той бе жрец на Елохима отвеки.
А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни.
Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде.
Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне.
Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани.
Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна.
Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня.
Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.
Защото бе победил.
И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. —
И Авраам пи вино и яде хляб.
И каза Мелхиседек:
„Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните!
Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води.
Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере!
От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда.
И двете са — едно.
От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон.
И двете са — едно.
Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази!
Иди си с мир!“
И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед.
И разказа на всички от племето що бе видял и чул.
Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него.
Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята.
…И дойдоха при Мелхиседека малцината — и замолиха го да ги поучи. А те бяха кръстени с огън.
И стояха три деня в пещерите, за да преминат излитанията, преди да получат Тайните.
И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината — и каза им:
„С чистота се гради Царството — и среброто трябва да стане злато. А сърцето — да се възпламени, като небе на пладнина.
— Това е първото.
Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят.
— Това е второто.
Когато изгладнее, лъвът не реве, ами алчно търси плячка… Бъдете като него!
— Това е третото.