Федора гордо вдигна глава.
— Какво е това богохулство, пиратско куче? — извика тя.
— Има още много неща да научиш — отговори й Ксодор — и аз никак не ти завиждам за начина, по който ще ги узнаеш.
Когато се качихме в кабината, видях с изненада, че корабът преминава над едно обширно поле от сняг и лед. Нищо друго не се откриваше пред погледа ни във всички посоки.
Можеше да има само едно разрешение на мистерията. Ние летяхме над ледената покривка на Южния полюс. Беше ясно, че сме твърде далече на юг, дори и за големите космати животни, за които марсианците толкова обичат да ходят на лов.
Ксодор бе близо до мен, когато аз гледах надвесен над оградата на кораба.
— Какъв е курсът? — попитах.
— Малко на югозапад — отговори той. — Сега ще се открие долината на Отц. Ще прелетим близо над нея.
— Долината на Отц — не сдържах вика си. — Но не лежат ли там владенията на терните, от които аз току-що избягах?
— Да — отговори Ксодор. — Вие преминахте това ледено поле миналата нощ при дългото си бягство. Долината на Отц лежи в една огромна вдлъбнатина на Южния полюс. Тя е потънала стотици метри под нивото на околната повърхност, като голям кръгъл леген. На разстояние сто километра от нейната северна граница се издигат планините Отц, които обкръжават вътрешната долина Дор, в чийто център лежи загубеното море на Корус. На брега на това море в земята на първородните се издига златният храм на Ису. Натам сме се насочили и ние.
Докато наблюдавах, започнах да разбирам защо само един е избягал от долината на Дор през всичките изминали векове. Учудвах се, че дори и той е успял. Невъзможно е човек сам и пеш да премине тази замръзнала, шибана от ветровете, обширна пустота.
— Пътуването може да се извърши само с въздушен кораб — довърших на глас мислите си.
— Именно така в древността един избяга от терните. Но никой още не е избягал от първородните — каза гордо Ксодор.
Бяхме стигнали най-южния край на голямата ледена преграда. Тя свършваше изведнъж като отвесна стена, висока стотици метри. В основата й се разпростираше равна долина, разкъсвана тук-там от ниски вълнисти хълмове, групи дървета и малки реки, образувани от топенето на ледената преграда.
Минахме високо над нещо, което изглеждаше като дълбок дол, простиращ се на север от ледената стена през долината.
— Това е коритото на реката Исс — каза Ксодор. — Тя тече дълбоко под замръзналото поле и нивото на долината Отц, но тук нейният бряг е открит.
Скоро забелязах нещо, приличащо на населено място, и попитах Ксодор за него.
— Това е село на загубените души. Тази ивица между ледената преграда и планината се смята за неутрална земя. Някои се връщат от доброволното си поклонение по Исс и като се изкачат по стръмните стени на дола под нас, се спират в долината. От време на време някой роб, успял да избяга от терните, се добира дотам.
Те не се опитват да залавят такива, тъй като не може да се излезе от тази долина, а и всъщност твърде много се страхуват от патрулиращите крайцери на първородните, за да се осмелят да напускат често владенията си.
Ние не закачаме жалките обитатели на това място. Те не притежават нищо, което да желаем, нито са достатъчно силни, за да се впускаме в интересна битка. Затова ги оставяме да живеят в мир.
Корабът зави леко на северозапад и скоро оставихме долината на загубените души. Различих от дясната ни страна една черна планина, издигаща се от печалната пустиня на леда. Тя не беше висока и имаше плосък връх.
Ксодор ни беше оставил и ние с Федора стояхме сами до оградата на кораба. Момичето не бе проговорило, откакто бяхме доведени горе на платформата.
— Дали е вярно това, което той ми разказва? — попитах аз.
— Отчасти — да — отговори то. — Това за външната долина е вярно, но онова, което разказа за местоположението на храма на Ису в центъра на неговата земя, е лъжа. Ако то не е лъжа… — поколеба се Федора. — Не, това не може да бъде истина, не е истина! Защото тогава моят народ в продължение на векове е отивал на позорна смърт от ръцете на своите жестоки неприятели вместо в красивия вечен живот, както са ни учили да вярваме, че Ису готви за нас.
— Както по-низшите барзумианци от външния свят се подмамват от вас в долината на Дор, така може би вие самите сте подмамвани към същата жестока съдба — казах аз. — Това е твърде жестока отплата, Федора, но справедлива.