— Аз не вярвам!
— Ще видим — отговорих й и ние отново потънахме в мълчание.
Корабът бързо се приближаваше до черната планина, която очевидно изглеждаше свързана по някакъв неопределен начин с отговора на нашия въпрос.
Близо до тъмния, отсечен конус скоростта на машината беше намалена дотолкова, че едва се движехме. Прелитайки над билото на планината, под нас се отвори зееща уста на голям кръгъл кладенец, чието дъно беше потънало в мастилена чернилка.
Диаметърът на огромната шахта бе около петстотин метра. Стените бяха гладки, изсечени в черна базалтова скала.
За миг корабът неподвижно застана над центъра на зеещата пустота, после започна бавно да се спуска в тъмната пропаст. Той потъваше все повече и повече, докато в обгърналия ни мрак не светнаха неговите лампи и в неясния им блясък ние се спуснахме надолу към самите недра на Барзум.
Пътуването ни трая около половин час и свърши внезапно при купола на необикновен подземен свят. Под нас бушуваха вълните на едно подземно море. Фосфоресцираща светлина откриваше гледката. Хиляди кораби бяха пръснати в лоното на океана. Някъде се издигаха малки острови, за да поддържат бедната растителност на този странен свят.
Бойният кораб величествено се спусна и спря върху водата. Големите му перки бяха свалени и прибрани още по време на слизането ни в шахтата и на тяхно място бяха поставени по-малките, но по-мощни водни перки. Когато те се задвижиха, машината поде отново своето пътешествие така пъргаво и безопасно, сякаш летяхме във въздуха.
Федора и аз онемяхме. Никой от нас не бе чувал, нито сънувал за съществуването на такъв свят под повърхността на Барзум.
Почти всички кораби бяха военни. Имаше и няколко лодки, но не видяхме нито един от големите търговски кораби, които пътуват между градовете на външния свят.
— Тук е пристанището на флотата на първородните — каза един глас зад нас и ние видяхме Ксодор.
— Това море — продължи той — е по-голямо от Корус. То поема водите на по-малкото над него. За да не се премине определеното ниво, четири големи помпени станции изтласкват излишната вода назад в резервоарите, далече на север. Оттам червените хора получават водата, която напоява земите им.
Неговото обяснение даде отговор на един мой стар въпрос. Червените хора винаги са смятали за чудо причината за грамадните струи вода, бликаща от здравата скала на техните резервоари и увеличаваща запасите от скъпоценната течност — тъй рядка във външния свят на Марс.
Учените им никога не са били в състояние да открият секрета на източника на голямото количество вода. С течение на времето просто са я приели като нещо естествено и престанали да търсят произхода й.
Ние преминавахме край острови с необикновени кръгли постройки без покриви и прорязани по средата с малки, оградени прозорци. Те приличаха по-скоро на тъмници. Впечатлението ми се засилваше и от въоръжените стражи по ниските скамейки отвън или патрулиращи по късите крайбрежни ивици.
Малко от тези острови бяха повече от хектар земя. Но скоро пред нас се изправи много по-голям. Оказа се, че това е нашата цел, и корабът бе вързан здраво до стръмния бряг.
Ксодор ни направи знак да го последваме и ние напуснахме кабината, придружени от няколко офицери и войници, и се отправихме към овална постройка близо до брега.
— Скоро ще видиш Ису — обърна се Ксодор към момичето. — Малкото пленници, които вземаме, й се представят. Понякога тя избира между тях роби, за да попълни редовете на своите слугини. Никой не служи на Ису повече от една година — и върху тъмните устни се появи страшна усмивка, която придаде злокобно значение на съобщението му.
Федора, колкото и да не искаше да вярва, че Ису може да има нещо общо с тези хора, бе започнала да изпитва страх и съмнения. Тя плътно вървеше до мен и не бе вече гордата дъщеря на живота и смъртта на Барзум, а едно младо и уплашено същество, попаднало под властта на безпощадни врагове.
Зданието, в което ни отведоха, беше без покрив. В центъра му имаше дълга цистерна за вода, изградена под нивото на пода като басейн за плуване. Близо до едната стена на басейна плуваше странен черен предмет. Не успях да различа веднага дали това е някое от необикновените чудовища, населяващи подземните води, или е сал.
Скоро узнахме естеството му, когато се изправихме на ръба на басейна право пред него. Ксодор извика няколко думи на непознат език. От повърхността на предмета се повдигна капак и от недрата на този странен сал изскочи един черен моряк.