— Нека човекът се обърне и погледне Ису, като знае, че онези от по-низшите раси, които съзрат светостта на нейното лъчезарно лице, преживяват в слава само една година.
Аз се обърнах, както ми бе наредено, очаквайки такова зрелище, каквото може да бъде за душата на смъртните откриването на божествената красота.
Видях плътна редица от въоръжени хора между мен и една естрада, върху която се крепеше голям престол от гравирано сорапусово дърво. На него седеше черно женско същество, очевидно много старо. По сбръчкания му череп не бе останал нито един косъм. От устата се подаваха единствено два големи пожълтели зъба. От двете страни на ястребовия нос очите горяха от дълбините на хлътналите орбити. Кожата на лицето беше нарязана и свита в стотици дълбоки бръчки. Сгърченото, малко тяло предизвикваше отвращение. Изтънелите ръце и крака, прикрепени към този труп, приличащ на разкривен корем, довършваха «святото видение на нейната лъчезарна красота».
Тя бе заобиколена от множество робини. Между тях погледът ми откри и Федора — бяла и тръпнеща.
— Този ли е човекът, който е убил седмина от първородните и с голи ръце е пленил датор Ксодор? — попита Ису.
— Този е, най-сладко видение на божествената красота — отговори офицерът, който стоеше до мен.
— Доведете датор Ксодор — заповяда тя.
Въведоха Ксодор и богинята впи в него малките си злобни очи.
— И ти си датор на първородните? — изписка Ису. — За безчестието, което си нанесъл на безсмъртната раса, ще бъдеш понижен в чин, по-долен и от най-нисшия. Не ще бъдеш вече датор, а роб на робите и завинаги ще служиш на низшите, които работят в градините на Ису. Снемете снаряжението му. Страхливците и робите не носят украшения.
Ксодор стоеше изправен неподвижно. Нито един мускул не трепна върху лицето му, нищо не помръдна гигантската му фигура, когато войникът от стражата грубо сваляше пищните му украшения.
— Махай се! — изпищя разярената старица. — Махай се, но вместо в светлината на градините на Ису ти ще служиш като роб на този роб, който те е победил, в затвора на остров Шадор в морето на Омен. Махнете го от погледа на божествените ми очи.
Ксодор се обърна бавно и с високо вдигната глава напусна стаята. Ису потъна в някакъв изход.
Нейните последни думи към мен бяха:
— Засега ти ще бъдеш отведен в Шадор. По-късно Ису ще види как умееш да се биеш. Върви!
Федора изостана от свитата на богинята и когато тръгнах да последвам стражата си, тя се завтече към мен.
— О, не ме оставяй в това ужасно място — замоли ме момичето. — Забрави думите, които ти казах, принце мой. Само ме вземи със себе си. Искам да споделя затворничеството ти в Шадор — думите й ме заливаха в несвързан и развълнуван поток. — Ти не разбра честта, която ти отдадох. Между терните не съществува женитба, както и между по-низшите видове от външния свят. Но ние бихме могли да живеем завинаги заедно в любов и щастие. И двамата видяхме Ису и след година ще умрем. Нека поне това време изживеем заедно в щастието, полагащо се на осъдените.
— За мен наистина е трудно да те разбера, Федора — отговорих й, — но и за теб е мъчително да схванеш мотивите, обичаите, социалните закони, които ме ръководят в поведението, мислите и постъпките. Аз не желая да те наскърбявам, нито подценявам честта, която си ми отдала, но желанията ти не могат да се изпълнят. Въпреки нелепата вяра на хората от външния свят, на Свещените терни или на абаносовите първородни аз не съм мъртъв. Докато живея, моето сърце ще тупти само за една жена — Несравнимата Дея Торис, принцесата на Хелиум. Когато смъртта ме настигне и сърцето ми спре, аз наистина не зная какво ще стане след това. Мъдростта ми не е по-малка от тази на Матай Шанг, господар на живота и смъртта върху Барзум, или на Ису, богинята на вечния живот.
Този път в напрегнатите очи на Федора не видях гняв, а само трогателния израз на безнадеждната скръб.
— Аз не разбирам — каза тя и с плавни стъпки се отправи към вратата, през която бе минала Ису със свитата си.
Миг по-късно момичето изчезна от погледа ми.
Глава X
Остров Шадор
Във външната градина, докъдето стражите ме придружаваха, намерих Ксодор, заобиколен от тълпа черни благородници. Те го подиграваха и хулеха, мъжете го пляскаха по лицето, а жените плюеха върху му.
Моето появяване отклони вниманието им.
— А, ето го и съществото, което надви и върза великия Ксодор с голи ръце — извика един мъж. — Нека видим как е станало това.