Но трябваше да използвам всяко обстоятелство. Отърсих от себе си мрачното отчаяние, парализиращо мислите ми. Започнах с поглед да изследвам затвора си.
Ксодор седеше с наведена глава на ниска каменна скамейка, поставена почти по средата на стаята. Той не бе проговорил, откакто напуснахме залата на Ису.
Постройката бе без покрив и стените се издигаха високо над нас. В центъра им имаше малки прозорци. Тъмницата бе разделена на множество стаи чрез високи прегради.
Стаята, в която ни настаниха, беше празна, но двете врати, водещи към други помещения, бяха широко отворени. Минах през много от стаите, всичките празни, докато най-сетне в последната намерих младо, червено марсианско момче, заспало върху каменната скамейка.
Освен нас то бе явно единственият затворник. Наведох се над него и с интерес го разгледах. От лицето му лъхаше нещо особено, което не можех да определя. Чертите на момчето бяха правилни и извънредно красиви. Пропорциите на тялото му поразяваха със съвършената си грациозност. Кожата на лицето бе по-светла, отколкото на обикновените червени хора, но то беше типичен представител на тази красива раса.
Не го събудих, защото сънят в тъмницата е безценно благо. Виждал съм хора в затворите, които се превръщат в яростни животни, лишени от няколко часа скъпоценен сън.
Когато се завърнах в килията, намерих Ксодор в същото положение, в което го бях оставил.
— Ей, човече — извиках аз, — няма полза от унилото ти настроение. Не е позорно да си победен от Джон Картър. Лекотата, с която надвихме Турид, не те ли убеди? Ти бе и свидетел на битката с тримата твои другари в кабината на кораба ти.
— Защо не ме уби тогава?
— Хайде! — казах му аз. — Има още надежда. Ние не сме мъртви. И двамата сме опитни бойци. Защо не си върнем свободата?
Той ме гледаше с неверие.
— Ти не знаеш какво говориш. Ису е всемогъща. Ису е всезнаеща. Тя и сега чува твоите думи. Тя чете мислите ти. Светотатство е дори да сънуваш, че нарушаваш заповедите й.
— Говориш глупости, Ксодор.
— Проклятието на Ису ще падне върху теб — скочи ужасен Ксодор. — Сега ще се строполиш на земята, сгърчен в предсмъртна агония.
— Вярваш ли в това? — запитах го аз.
— Разбира се, та кой би се осмелил да се съмнява?
— Аз се съмнявам. И нещо повече — аз отричам. Слушай, Ксодор, ти казваш, че тя знае дори мислите ми. Червените хора притежават тази способност от векове. Обладават и една друга чудесна способност. Те могат да затварят ума си така, че никой не може да проникне в мислите им. Аз научих първата тайна преди много години. Втората не ми бе нужна, защото никой в целия Барзум не може да узнае какво става в секретните камери на моя мозък.
Вашата богиня не може да чете мислите ми. Нито може да прочете твоите, когато не си пред погледа й, освен ако ти не искаш. Ако тя бе способна на това, струва ми се, че нейната гордост щеше да понесе жесток удар, когато я погледнах за първи път при заповедта й да «лицезра светото видение на нейното лъчезарно лице».
— Какво искаш да кажеш? — едва успях да чуя неговия уплашен, шепнещ глас.
— Искам да ти кажа, че тогава си помислих за нея като за най-отблъскващото и злобно създание, което някога са виждали очите ми.
За миг ме погледна ужасѐн и после с вика «богохулник» се хвърли отгоре ми.
Не исках да го удрям отново, нито бе нужно, защото, невъоръжен, той бе съвсем безопасен.
Стиснах лявата му китка с едната си ръка и прехвърляйки свободната си над рамото му, го улових под брадата с лакът и го извих назад.
Той увисна през мен и ме загледа с немощна ярост.
— Ксодор — казах аз, — нека бъдем приятели. Цяла година може би ще бъдем принудени да живеем заедно в тесните граници на тази малка стая. Съжалявам, че те оскърбих, но не можех и да помисля, че човек, пострадал от жестоката несправедливост на Ису, може да я смята за божествена.
Ще ти кажа още няколко думи, Ксодор, не с намерение да нараня чувствата ти, а по-скоро да те накарам да вярваш, че докато живеем, ние сме арбитри на съдбата си, а не някой бог.
Ису, както виждаш, не ме повали мъртъв, нито спаси своя верен Ксодор от лапите на неверника, хвърлящ клевети върху божествената й красота. Не, Ксодор, вашата Ису е една простосмъртна стара жена. Вън от нейните ръце, тя не може да ти стори нищо…