С твоето знание за тази странна земя, с моето за външния свят, при такова владеене на бойното изкуство трябва да сме в състояние да си извоюваме пътя към свободата. Дори и да умрем, нашата памет ще е светла. Това е много по-добре, отколкото да останем да живеем в робски страх и да бъдем унищожени от една жестока и несправедлива тиранка — наричай я богиня или простосмъртна, както искаш.
Аз изправих Ксодор на краката му и го пуснах. Той не поднови нападението си, нито проговори. Отиде до скамейката, отпусна умореното си тяло и часове наред остана вглъбен в мислите ся.
Не след дълго чух лек шум от съседните отделения и скоро видях червения марсиански младеж, втренчен напрегнато в нас.
— Каор — извиках аз поздрава на червените марсианци.
— Каор — отговори той, — какво правите тук?
— Чакаме смъртта си, струва ми се — отговорих му аз.
— И аз също. Моята ще дойде скоро. Аз видях лъчезарната красота на Ису преди близо една година. За мен и досега си остава изненада това, че не паднах, поразен от смъртта, още при първия си поглед върху отвратителното създание. А нейният корем? Прадядо да ми е свидетел — никога не съм виждал по-комична фигура в цялата вселена. И за нищо на света не мога да проумея как могат да наричат такова нещо Богиня на вечния живот, Богиня на смъртта, Майка на близката луна и още петдесетина други всевъзможни титли.
— Как попадна ти тук? — попитах го.
— Много просто. Летях сам в един малък, въздушен разузнавателен кораб далеч на юг, когато ми дойде блестящата идея да потърся загубеното море на Корус, което според традицията е близо до Южния полюс. Трябва да съм наследил от баща си бясната страст към приключенията, както и една кухина в мозъка, където би трябвало да стои почитанието.
Бях стигнал до териториите на вечния лед, когато една от перките се повреди и аз се спуснах на повърхността, за да отстраня аварията. Преди да усетя, въздухът потъмня от машини и стотина от тези първородни дяволи наскачаха наоколо ми.
Те се спуснаха върху мен с извадени мечове, но преди да падна под тях, някои опитаха стоманата на бащиния ми меч и аз им се отплатих така, както би се харесало на баща ми, ако беше жив да види боя.
— Баща ти е мъртъв?
— Той умря, преди да се счупи черупката, за да изляза на този чудесен свят. Освен скръбта, че нямах честта да видя никога баща си, бях много щастлив. Моето единствено страдание идва от мисълта за майка ми, която преди това десет години оплакваше баща ми.
— Кой е баща ти? — попитах момчето.
Той щеше да ми отговори, ако външната врата на килията не се отвори и един снажен пазач влезе и му заповяда да отиде в стаята си. Когато момчето излезе, вратата тежко се заключи.
— Желанието на Ису е вас двамата да ви държим в една стая — каза стражата. — Този страхлив роб трябва да ти служи добре — посочи към Ксодор с едно махване на ръката си. — Желанието на Ису е да го позориш и измъчваш, колкото можеш.
При тези думи той ни остави.
Ксодор все още стоеше с лице, заровено в дланите. Приближих се до него и поставих ръката си на рамото му.
— Ксодор — казах му аз, — ти чу заповедите на Ису, но не бива да се страхуваш, че ще се опитам да ги изпълня. Ти си храбър човек, Ксодор. Твоя работа е, ако искаш да бъдеш унижаван и мъчен. Но ако съм на твое място, бих проявил мъжеството си и бих се борил с враговете си.
— Аз дълго и дълбоко мислих, Джон Картър — отвърна той, — върху идеите, които ми даде. Малко по малко сравнявах нещата, за които ти говори и които преди няколко часа звучаха богохулствено за мене. Но за тях аз никога не смеех да мисля в отминалия си живот от страх да не си навлека гнева на Ису.
Сега аз вярвам, че тя е една измама и че не е повече божествена от теб или мен. Готов съм да призная и нещо повече — първородните не са по-висши от Свещените терни, нито Свещените терни — по-свети от червените хора.
Цялата система на нашата религия е основана на суеверната вяра в лъжи, натрапени през вековете от онези над нас, чиято лична облага и възвеличаване ние трябва да вярваме така, както те искат.
Готов съм да захвърля оковите, които са ме държали вързан. Готов съм да плюя на самата Ису, но каква полза от това? Без значение е дали първородните са богове или простосмъртни, те са една мощна раса и те тъй здраво ни държат в ръцете си, сякаш сме мъртви. Няма спасение.
— Аз съм се спасявал от много по-лоши положения в миналото, приятелю, и докато съм жив, надеждата, че ще избягам от острова Шадор и морето на Омен, не ще ме напусне.
— Но ние не можем да избягаме дори от четирите стени на тъмницата — настояваше Ксодор. — Пипни този кремък — извика той, като удари здравата скала около нас. — И погледни тази полирана повърхност. Никой не би могъл да се задържи по нея, за да стигне върха.