— Това е най-малкото от нашите препятствия, Ксодор — усмихнато му отвърнах. — Аз гарантирам, че ще се изкача по стената и ще те взема със себе си, ако ти ми помогнеш със знанието си за тукашните обичаи, за да определя най-доброто време за опита, и ме доведеш до шахтата, която води от купола на това подземно море до светлината и чистия въздух горе.
— Нощта е най-подходящото време. Тя ще подкрепи малкия шанс, който имаме, защото тогава всички спят и само един дремещ часовой пази по върховете на бойните кораби. На крайцерите и по-малките машини не дежурят стражи. Наблюдателите върху големите следят за всички наоколо. Сега е нощ.
— Но — възкликнах аз — не е тъмно! Как може да бъде нощ?
Ксодор се усмихна дружелюбно.
— Ти забравяш, че сме дълбоко под земята. Тук никога не прониква светлината на слънцето. В лоното на Омен не се отразяват никакви луни и звезди. Фосфоресциращата светлина, която виждаш да изпълва този голям, подземен свод, излиза от скалите, образуващи купола. В Омен е винаги така.
В отредения в горния свят час на нощта хората тук също спят, но светлината остава.
— Това ще направи бягството ни по-трудно — казах аз. — Но какво ли удоволствие има в правенето на лесни работи?
— Нека поспим тази нощ — предложи Ксодор. — Когато се събудим, може да измислим истински добър план.
Ние легнахме върху твърдия каменен под и заспахме със съня на смъртно уморени и изтощени хора.
Глава XI
Когато адът се разтвори
Рано на следващата сутрин Ксодор и аз започнахме работа върху нашия проект за бягство. Първо го накарах да скицира върху каменния под на килията една толкова точна карта на южните полярни области, колкото позволяваха грубите инструменти, с които разполагахме — една тока от моето снаряжение и острия ръб на скъпоценния камък, принадлежащ на Сатор Трог.
По тази карта пресметнах най-общо посоката към Хелиум и разстоянието, на което той отстоеше от изхода на Омен.
После го накарах да начертае и карта на Омен, като посочи ясно положението на Шадор и на отвора в купола, водещ към външния свят.
Аз заучавах тези карти, докато не се запечатиха неизличимо в паметта ми. От Ксодор научих и длъжностите и навиците на стражата, която патрулира около острова. През часовете, отредени за сън, само един воин пази. Той се разхожда по една пътека, която обикаля затвора на разстояние около тридесет метра.
— Ходът на часовите е много бавен — обясни Ксодор — и са нужни близо десет минути, за да направят обиколката си.
Това означаваше, че всяка стена на затвора остава непазена в продължение на пет минути.
— Сведенията, които искаш от мен — продължи Ксодор, — ще ти бъдат по-полезни, след като излезем навън. Нищо от това, за което си попитал, няма решаващо значение за първата ни и основна работа.
— Ние ще излезем много лесно — отговорих му аз. — Остави това на мен.
— Кога ще опитаме?
— Още през първата нощ, когато до брега на острова спре някой малък кораб.
— Но как ще узнаеш, че близо до Шадор е спрял кораб? Прозорците са много високо.
— Не толкова много, приятелю! Погледни!
С един скок аз се озовах горе до решетките на прозорците и хвърлих бърз поглед навън.
Множество малки кораби и два големи бойни лежаха във водите около Шадор.
«Тази нощ», помислих аз и тъкмо се обръщах към Ксодор, когато без предупреждение вратата на килията се отвори и влезе един от пазачите ни.
Ако ме бе видял, шансовете ни за бягство щяха да се стопят, защото сигурно ме очакваше оковаване във вериги. Но те нямаха представа за удивителната подвижност на моите мускули.
Човекът бе застанал с гръб към мен. А един метър по-нагоре бе краят на преградната стена, отделяща нашата килия от съседната.
Това бе единствената ми възможност да избегна откриването ми.
Ако пазачът се обърнеше, бях загубен. Не можех да се спусна незабелязано долу, защото той стоеше съвсем близко.
— Къде е белият човек? — извика той. — Ису заповяда да го доведа — пазачът огледа цялата килия.
В това време аз се изкатерих по желязната решетка на прозореца, стъпих здраво върху перваза с единия крак и скочих през преградната стена.
— Какъв беше този шум? — чух плътния глас на черния пазач, когато при скока металът на снаряжението ми се удари в каменната стена. Притаих се на пода.