Моите другари се биеха добре, но никога, откакто Тарс Таркас и аз воювахме рамо до рамо през онзи далечен горещ следобед срещу ордите на Вархун в мъртвите морски дъна, не бях виждал двама мъже да се борят с такава ярост, както младият червен марсианец и аз се бихме в този ден пред трона на Ису, богинята на смъртта и на вечния живот.
Онези, които стояха между нас и гравирания сорапусов стол, падаха един след друг под ударите на мечовете ни. Други запълваха празнината, но педя след педя, стъпка по стъпка ние си пробивахме път към целта.
«Роби, станете! Вдигнете се, роби» — чу се мощен вик от близките седалки. Той се усили до чудовищен рев, изпълващ въздуха в целия амфитеатър.
За момент, като че ли по обща команда, ние прекратихме боя, за да схванем значението на този зов. Отвсякъде се виждаше как робините се хвърляха срещу своите господарки с първото оръжие, попаднало им подръка. Красиви момичета високо размахваха кинжали, опръскани с кръв. Святкаха мечове, измъкнати под телата на паднали мъртъвци. Тежки украшения, превърнати в тояги — това бяха оръжията на смелите жени, — изливаха дълго набирания гняв в справедливо отмъщение, което отчасти ги възнаграждаваше за неизразимите страдания и жестокости, изживени в дългите години на робство. А онези, които не можеха да намерят друго оръжие, ловко си служеха със силните си пръсти и блестящите си зъби.
Това бе зрелище, което караше човек едновременно да изтръпва и да ликува. Ние отново се хвърлихме в боя и само нестихващият вик на жените «Вдигайте се, роби!» говореше за продължаващата гореща битка.
Само една оредяла верига от черни мъже стоеше между нас и Ису. Нейното лице бе посиняло от ужас, от устата й се стичаше пяна. Тя изглеждаше неподвижна, парализирана от страх. Останахме двамата с младия мъж. Другите паднаха мъртви. Аз самият едва не загинах от един тежък удар, но някаква ръка бе спряла моя противник в момента, когато острието на меча му вече ме докосваше. Младежът също се бе хвърлил към мен, за да забие оръжието си в тялото на един черен воин, преди той да ми нанесе повторен удар. Без тази помощ щях да загина, защото моят меч се бе вклинил в гърдите на един датор. Когато черният падна, грабнах оръжието му и през прострялото тяло срещнах очите на онзи, който ме бе спасил от първия удар. Това беше Федора — дъщерята на Матай Шанг.
— Бягай, принце мой! — извика момичето. — Безполезно е да се биеш повече. Всички на арената са мъртви. Всички, които нападнаха трона, са убити. Останахте само вие двамата с младия мъж. Между пейките все още има ваши бойци, но и те се предават. Чуй — и бойният вик на жените едва се чува, защото са малко. Срещу всеки един от вас ще се изправят хиляди черни от земите на първородните. Бягай към изхода за морето на Корус. Ти може би ще успееш да стигнеш Златните скали и храмовите градини на Свещените терни. Разкажи всичко на моя баща Матай Шанг. Той ще те изслуша и дано двамата намерите начин да ме спасите. Бягай, докато все още има малка възможност. Но не това бе моята задача, нито ме радваше мисълта за жестокото гостоприемство на терните, което не се отличаваше особено от «любезността» на първородните.
— Долу Ису — извиках аз.
Заедно с момчето подехме битката. Гневът ни отне живота на още двама черни бойци. Изправихме се лице срещу лице с богинята. Когато мечът ми се вдигна, за да сложи край на живота й, тя изведнъж се отърси от парализиращия страх и с пронизителен писък се обърна за бягство. Зад нея в пода на естрадата внезапно зейна черна дупка. Тя се хвърли към отвора. Разпръснатата й стража се събра при вика й и се устреми към нас. Един силен удар се стовари върху главата на младежа. Той се залюля, но аз го прегърнах с лявата си ръка и се изправих срещу разярената тълпа от религиозни фанатици, полудели от позора, който бяхме нанесли на богинята им.
Глава XII
Осъдени на смърт
Първият устрем на черните войници ме накара да отстъпя няколко крачки назад. Моят крак търсеше опора в пода, но намери само празно пространство. Бях отстъпил към шахтата, която погълна Ису. За секунда се задържах на ръба й, но после се строполих в черната пропаст, все още стискайки момчето в ръцете си.