Освен зелените хора на Барзум са живели три основни раси: черни, бели и жълти хора. Когато водите на планетата силно намалели и моретата се оттеглили, животът се превърнал в една постоянна борба за оцеляване.
Различните раси векове наред водили войни помежду си и трите най-висши от тях изхвърлили зелените диваци в пустинните местности. Но сега, когато оттеглящите се морета ги предизвикваха да напускат укрепените си градове и им налагаха номадски начин на живот, който ги разделяше на по-малки общности, те ставаха лесна плячка на буйните орди на зелените хора. В резултат бе настъпило едно частично сливане на черната, бялата и жълтата раса, плод на което бяха сегашните красиви черни хора.
Предполагах, че всички следи от основните раси на Марс са заличени от времето, но последните четири дни ме убедиха в обратното — срещнах се с доста бели и черни представители. Дали не беше възможно в някой далечен ъгъл на планетата да живеят и потомци на древната жълта раса?
Тихото възклицание на момчето прекъсна мислите ми.
— Най-после, осветеният път! — извика той.
Съзрях недалеч нагоре пред нас мътно сияние. С напредването се увеличаваше и светлината. Най-сетне навлязохме в добре осветени коридори. Оттам вече пътуването премина бързо и ние се озовахме в края на един коридор, извеждащ право към платформата, която окръжаваше басейна с подводницата.
Корабът лежеше на мястото си с незатворен капак. Слагайки пръст на устните си и потулвайки меча си, младежът запълзя безшумно към кораба.
Спуснахме се мълчаливо върху пустата палуба и пропълзяхме на колене към отвора. Един бърз поглед надолу ни увери, че машината е изоставена, и с бързината и безшумността на котки влязохме заедно в главната кабина. Нямаше никакви признаци на живот. Затворихме и заключихме капака. Момчето влезе в будката на пилота, натисна едно копче и корабът започна да потъва сред кипящите води към дъното. Дори и тогава не се чуха никакви стъпки. Докато момчето управляваше кораба, аз огледах всички кабини в безплодно търсене на някой член от екипажа. Корабът бе изоставен. Такова щастие ми изглеждаше почти невероятно.
Когато се върнах при момчето, за да му съобщя хубавата вест, то ми подаде една бележка.
— Това ще обясни отсъствието на екипажа — каза то.
Записката съдържаше радиосъобщение до командира на подводницата: «Робите въстанаха. Ела с хората си и събери други по пътя. Твърде късно е за помощ от Омен. Те избиват всички в амфитеатъра. Ису е в опасност. Бързай! Зитад.»
— Зитад е датор на стражата на Ису — каза момчето. — Ние май добре сме ги уплашили. Не ще ни забравят така скоро.
— Нека се надяваме, че това ще е началото на края на Ису.
— Само нашите първи прадеди знаят — отговори ми той.
Ние стигнахме басейна на Омен без произшествия. Тук обсъдихме дали не е по-уместно да потопим кораба, преди да го изоставим но после решихме, че това едва ли ще увеличи шансовете ни за бягство. В Омен имаше достатъчно черни, които щяха да осуетят плановете ни, ако усетят нашето присъствие.
Изпаднахме в затруднение как да преминем стражата, патрулираща острова около басейна. Хрумна ми една идея.
— Как е името или чинът на офицера, командващ стражата? — попитах аз.
— Един черен на име Торит бе дежурен тук тази сутрин — отговори той.
— А как е името на командира на подводницата?
— Йерстед.
Намерих празна бланка за съобщения в кабината и написах следното:
«Датор Торит, заведи веднага в Шадор тези роби! Йерстед.»
— Ето най-лесния начин за връщане — казах аз и подадох на момчето фалшивата заповед. — Да видим как ще подейства.
— Но мечовете ни — какво ще им обясним…
— Вместо да обясняваме, просто ще ги оставим тук.
— Няма ли да е крайно безразсъдно да се оставим така — невъоръжени — отново във властта на първородните?
— Това е единственият начин — отговорих аз. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще успеем да се измъкнем от затвора на Шадор, и веднъж излезли навън, няма да бъде трудно, струва ми се, да се въоръжим още веднъж в такава страна, пълна с въоръжени хора.
— Както ти искаш — отговори ми с усмивка момчето. — Не бих могъл да следвам друг водач и никой не ми е вдъхвал по-голямо доверие от теб. Хайде, нека подложим на изпитание твоята хитрост!