Смело излязохме на палубата на подводницата и тръгнахме към главния изход, който водеше до стражевия пост и помещението за датора.
При вида ни войниците наскачаха и насочиха пушките си. Подадох съобщението на един от тях. Той го взе, прочете името на Торит и му го подаде, когато същият излизаше от помещението си, за да провери причината за тревогата.
Даторът прочете заповедта и ни изгледа с явно подозрение.
— Къде е датор Йерстед? — попита той и сърцето ми се сви, като си помислих какъв глупак излязох, че не потопих подводницата, за да оправдая лъжата.
— Той получи заповед да се върне веднага в пристанището на храма — хрумна ми отговорът.
Торит направи крачка към входа на басейна В този момент всичко висеше на косъм, защото, ако той намереше празната подводница на мястото й, цялата измислица щеше да рухне. Но очевидно той реши, че няма основания да се съмнява в истинността на съобщението и че двамата роби наистина доброволно се предават на стражата. Така самата смелост на плана го направи сполучлив.
— Участвахте ли вие във въстанието на робите? — попита ни Торит. — Ние току-що научихме за него.
— Всички бяхме замесени — отговорих му аз, — но нищо не излезе, защото стражата бързо ни разпръсна и изби повечето от нас.
Торит остана удовлетворен от отговора ми.
— Отведи ги в Шадор — заповяда той на един от подчинените си.
Качихме се на малък кораб и след няколко минути влязохме в Шадор. Отведоха ни в килиите. Мене — при Ксодор, момчето в друга. Зад заключените врати отново станахме пленници на първородните.
Глава XIII
Свободата зове
Ксодор слушаше невярващ моя разказ за събитията, разиграли се на арената при ритуала на Ису. Той едва ли допускаше, макар вече да беше изразил съмнение в божествеността на Ису, че някой ще я заплашва с меч в ръка, без да бъде разкъсан на хиляди парчета от силата на гнева й.
— Това е последното доказателство — промълви той. — Няма нужда от нищо друго, за да се разпръсне и последната останка от нелепата ми вяра в божествеността на Ису. Тя е една злобна стара жена, добила силна власт чрез машинации, които са държали нейния народ и целия Барзум векове наред в религиозно невежество.
— Но тук тя е още всемогъща — отговорих му аз. — Затова ще трябва да избягаме при първия благоприятен случай.
— Да се надяваме, че ти ще можеш да го намериш — каза Ксодор, — защото през целия си живот не съм виждал нито един пленник, избягал от властта на първородните. Скоро ще падне нощта. Кале бих могъл да ти помогна?
— Можеш ли да плуваш? — попитах.
— Гъвкавият силиан, обитаващ дълбините на Корус, не се чувства така добре във водата, както Ксодор.
— Добре. Червеният младеж по всяка вероятност не може да плува, тъй като в техните земи едва ли би се намерила вода и за най-малкия кораб. Един от нас ще трябва да го подкрепя, докато стигнем до подходящ кораб. Надявах се, че ще можем да преминем цялото разстояние под водата, но се боя, че момчето няма да издържи. Дори най-храбрият от храбрите сред тях се ужасява само при мисълта за дълбока вода, защото са минали векове от времето, когато техните праотци са виждали море, езеро или река.
— Червеният ще ни придружава ли? — полита Ксодор.
— Да.
— Добре. Три меча са по-силни, отколкото два. Особено, когато третият е тъй мощен, както този на младежа. Виждал съм го много пъти да се бие на арената при обредите на Ису. Никога, преди да срещна теб, не бях виждал някой, който да изглежда така могъщ при най-голямо неравенство на силите, както той. Човек би помислил, че сте учител и ученик или син и баща. И в лицата ви се долавя някаква прилика. Тя проличава, особено когато се биете. Същата мрачна усмивка и влудяващо презрение към противника.
— Както и да е, Ксодор, той е велик боец. Струва ми се, че ще бъдем една трудна за надвиване тройка. И ако моят приятел Тарс Таркас бе с нас, ние бихме могли да си пробием път от единия край на Барзум до другия дори и целият свят да излезе насреща ни.
— И тъй ще бъде — каза Ксодор, — когато се разбере откъде идваш ти. Това е едно от суеверията, които Ису е наложила върху лековеряото човечество. Тя работи чрез Свещените терни — тъй невежи относно нейния истински характер, каквито са и барзумианците от външния свят. Нейните заповеди се отнасят за терните, написани с кръв върху странен пергамент. Жалките, лъгани глупаци вярват, че получават божествените откровения чрез някакъв свръхестествен посредник, понеже намират посланията й върху олтарите си, до които никой не може да се приближи, без да бъде открит. Самият аз години наред съм ги носил. Има един дълъг тунел, водещ от храма на Ису до главния храм на Матай Шанг. Той е бил изкопан преди векове от робите на първородните. Работата е била запазена в тайна и никой терн не се досеща за съществуването му. От своя страна терните имат храмове, пръснати из целия цивилизован свят. Жреци, които хората никога не виждат, проповядват лъжата за мистериозната река Исс, за долината Дор и за изчезналото море Корус и убеждават нещастните същества да приемат доброволното поклонение, което увеличава богатството на терните и броя на робите им.