По този начин Свещените терни се използват като главно средство за трупане на богатства и събиране на роби. От време на време първородните сами нападат външния свят. Тогава те пленяват жените от царските династии на червените хора, вземат най-съвършените бойни кораби и обучените майстори, които ги строят.
Ние сме непроизводителна раса, гордееща се именно със своето нетрудолюбие. За първородните е престъпно да работят или да изобретяват. Това те предоставят на по-низшите хора, които според тях живеят, за да могат висшите да се радват на дълъг живот в пищност и безделие. За нас значение има само воюването. Ако не бе страстта ни към войната, първородните щяха да са много повече, отколкото биха могли да издържат всички живи същества на Барзум, защото, доколкото зная, никой от нас не е умрял от естествена смърт. Нашите жени също биха живели вечно, ако не бе фактът, че когато им се наситим, ние сами ги премахваме, за да направим място за други. Само Ису е запазена от смъртта. Тя е живяла безброй векове.
— Не биха ли живели вечно и другите барзумианци, ако не бе учението за доброволното поклонение, което ги завлича в дъното на Исс, преди да стигнат хилядната си година? — запитах го аз.
— Сега без съмнение зная, че те са точно такива създания, каквито сме и ние, и се надявам, че ще доживея да се боря за тях и за изкупление на греховете, които съм извършил поради невежеството, родено от вековните лъжливи вярвания.
Едновременно с последните му думи чух и един странен зов, разнасящ се над водите на Омен. Той ми бе познат от предната вечер и вече знаех, че възвестява края на деня. Тогава хората на Омен покриват с коприна палубите на бойните кораби и потъват в дълбокия и безметежен сън на Марс.
Нашият пазач влезе да ни провери за последен път, преди новият ден да изгрее горе над света. Тежката врата на килията ни се затвори зад него. Останахме сами за през нощта.
Стъпките му отекнаха по посока на неговото помещение, а аз с един скок се озовах до прозореца, за да разгледам близките води. На малко разстояние от острова — на около половин километър — се поклащаше голям боен кораб. Между него и брега се бяха разположили няколко крайцера и разузнавачи за по един човек. Само на бойния кораб дежуреше наблюдател. Виждах го ясно върху горната палуба — той постиляше с наметалото си малката платформа. Скоро полегна върху леглото си. Това спокойствие не ме изненада, тъй като никакъв неприятел не подозираше съществуването на такава флота в Барзум, дори съществуването на първородните или на морето. Наистина, защо ли им трябваше да бдят?
Описах на Ксодор това, което бях видял.
— Там има един, който е моя лична собственост — каза Ксодор. — Построен е за петима души и е най-бързият измежду бързите. Ако успеем да се качим, поне ще извършим един запомнящ се опит за бягство.
Той с подробности ми описа устройството на кораба, неговите машини, както и цялата апаратура, която го правеше толкова бърз.
Схванах една позната особеност в устройството на кораба, на която ми бе обърнал внимание Кантос Кан още по времето, когато летяхме под лъжливи имена във флотата на Зоданга под ръководството на принц Зоб Тан. Разбрах, че първородните са я откраднали от корабите на Хелиум. Повярвах на Ксодор, че казва истината, като хвали качествата на своя кораб, защото нищо порещо редкия марсиански въздух не може да се сравни по бързина с построеното от майсторите на Хелиум.
Решихме да изчакаме още час, докато всички закъснели потърсят убежище в съня. През това време трябваше да доведа червения младеж в нашата килия, за да бъдем готови за нашия път към свободата.
По познатия път стигнах до килията на момчето. То седеше на скамейката, облегнало гръб на стената, и гледаше блестящия купол над Омен. Когато ме видя върху преградната стена над себе си, очите му светнаха от почуда и широка усмивка на задоволство се разля по младото му лице.
Преди да се спусна до него, то ми направи знак да почакам и прошепна:
— Хвани ме за ръката, аз сам мога да скоча почти до върха на стената. Опитвал съм много пъти и всеки ден стигах все по-високо. Някога ще мога да я прескоча.