Усетих вятъра от куршума му, който изсвири край ухото ми, и видях как моят враг се строполи безжизнен на пода. Не разбрах дали го убих, или само раних, защото трябваше начаса да скоча през прозореца. В следващата секунда водите на Омен покриха тялото ми и с моите другари заплувахме към малката машина недалеч от нас.
Ксодор помагаше на момчето, а аз се справях с тежестта на оръжията. Бях захвърлил револвера, и макар че и двамата бяхме отлични плувци, струваше ми се, че пълзим като охлюви във водата. Аз плувах под водата, но Ксодор бе принуден да се издига често над повърхността, за да може младежът да диша. Беше ми чудно, че останахме толкова дълго неоткрити.
Успяхме да стигнем до кораба и да се изкачим на него, преди да ни открие наблюдателят на бойната машина, събуден от екота на изстрелите. От носа на кораба проехтя силен и тревожен оръдеен гръм, отекващ мощно под скалистия купол над Омен.
Хиляди спящи хора се събудиха. Палубите на големите кораби загъмжаха от войници, защото бойна тревога в Омен бе нещо, което се случваше много рядко.
Вдигнахме котва, преди още звукът на първото оръдие да е замрял, и потеглихме бързо. Легнахме на палубата пред лостовете и контролните копчета.
— Вдигай високо — прошепна ми Ксодор, — те не смеят да стрелят с тежките си оръдия към купола — парчетата от снарядите ще паднат обратно върху тях. Ако сме достатъчно високо, металните плочи на кила ни ще ни пазят от пушечния огън.
Направлявах кораба по неговите указания. Под нас виждахме стотици хора да скачат във водата и да се насочват към крайцерите и разузнавачите. По-големите машини също бяха пуснати в движение, за да ни следват, но без да се вдигат от водата.
— Сега малко надясно — извика Ксодор, — защото тук няма посоки на компаса. Всяко направление е северно.
Шумът, избухнал под нас, беше оглушителен. Гърмяха пушки, офицери издаваха заповеди, войниците от палубите на хилядите машини си указваха един на друг посоките, носеше се бръмченето на безбройни перки, режещи водата и въздуха.
Не посмях да дръпна лоста за скоростта до крайния му предел от страх да не ударя кораба в отвора на шахтата, минаващ през купола на Омен към горния свят, но все пак едва се предпазихме от удар в една издатина, неизгладена от времето.
По-малките машини вече се вдигаха към нас, когато Ксодор извика:
— Шахтата! Шахтата! Първо напред! — и пред мен в блестящия купол на този подземен свят зейна отворът.
Един крайцер право пред нас се опитваше да ни пресече пътя. Той бе единственият кораб по линията ни, но при бързината, с която летеше, точно навреме щеше да застане между нас и изхода на шахтата, за да осуети плановете ни. Издигаше се под ъгъл от около четиридесет и пет градуса с явното намерение да ни сграбчи с куките си, когато премине ниско над нас.
Опитах единствената възможност за спасение. Беше безполезно да минавам над него, защото това би му позволило да ни притисне до скалите. А гмурването под него би ни поставило изцяло във властта му. А недалеч от двете ни страни други машини застрашително бързаха към нао. Алтернативата ни бе един огромен риск с малък шанс за успех.
Когато наближихме крайцера, аз направих лъжливо движение, като го принудих да се вдигне под по-голям ъгъл, за да излетя още по-високо. Стигайки почти до него, аз пуснах малкия кораб с най-голяма бързина, наклоних носа му и ние полетяхме хоризонтално срещу кила на крайцера. Командирът отгатна намеренията ни, но беше твърде късно. Потеглихме рязко нагоре и после отново със силен трясък се сблъскахме. Стана онова, на което се надявах. Крайцерът, наклонен под опасен ъгъл, бе напълно преобърнат. Неговият екипаж се изсипваше, гърчейки се и пищейки във въздуха, долу към водата, докато самата машина, все още с бясно въртящи се перки, се устреми с носа напрел към дъното на морето.
Сблъскването смаза стоманения ни нос и въпреки всички усилия от наша страна едва не ни изхвърли от палубата. Бяхме се струпали в самия край на машината, където Ксодор и аз успяхме да се заловим за оградата. Момчето щеше да изхвърчи зад борда, ако за щастие в последната секунда не го сграбчих за глезена.
Неуправляван, нашият кораб се издигаше все по-близко до скалите горе. Стигнах навреме до лостовете, изправих носа му в хоризонтално положение и за втори път го насочих към отвора на шахтата.
Бяхме се забавили достатъчно и сега стотина бързи кораба ни настигаха. Ксодор ми беше казал, че издигането по шахтата само със силата на отблъскващите лъчи би дало на неприятелите ни най-добрия шанс да ни настигнат, тъй като перките ни ще бъдат неподвижни и мнозина от преследвачите ще ни надминат. По-бързите машини рядко са заредени с голямо количество отблъскваща енергия, защото огромният обем на апаратурата би намалил скоростта на кораба.